Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че Черните конници имат нещо общо с това… с отсъствието на Гандалф, искам да кажа? — запита Фродо.
— Не знам кой друг би могъл да му попречи освен самият Враг — каза Бързоход. — Но не губя надежда! Гандалф е много по-велик, отколкото си мислите в Графството… обикновено вие можете да видите само шегите и играчките му. Но сегашното начинание ще бъде най-тежката му задача.
Пипин се прозя.
— Съжалявам — рече той, — но съм изморен до смърт. Напук на всички опасности и страхове трябва да си лягам, иначе ще задремя на стола. Къде е тоя глупав Мери? Само това ни липсваше — да тръгнем из тъмното да го търсим.
В този миг входната врата се тресна; по коридора затропаха бързи стъпки. В сепарето нахлу Мери, следван от Ноб. Той бързо затвори вратата и се облегна на нея. Едва дишаше. Хобитите го гледаха с тревога и най-сетне той изпъшка:
— Видях ги, Фродо! Видях ги! Черните конници!
— Черните конници! — извика Фродо. — Къде?
— Тук. В селото. Аз стоях в сепарето около час. Вас още ви нямаше и излязох да се поразходя. Накрая се върнах и спрях там, където не достигаше светлината на фенера, да погледам звездите. Внезапно ме побиха тръпки и усетих, че нещо ужасно пълзи наоколо — отвъд светлня кръг на фенера, в сенките зад пътя, имаше някаква още по-гъста сянка. Веднага след това тя безшумно се изплъзна в мрака. Кон нямаше.
— Накъде отиде? — рязко запита Бързоход. Забелязвайки непознатия едва сега, Мери се сепна.
— Продължавай — каза Фродо. — Той е приятел на Гандалф. После ще ти обясня.
— Стори ми се, че отива на изток покрай Пътя — продължи Мери. — Опитах да го проследя. Разбира се, то изчезна почти веднага, но аз завих зад ъгъла и продължих чак до последната крайпътна къща.
Бързоход го изгледа смаяно.
— Имаш юначно сърце, но си постъпил безразсъдно.
— Не знам — каза Мери. — Мисля, че не бях нито смел, нито глупав. Просто не можех да се удържа. Сякаш нещо ме притегляше. Както и да е, продължих и ненадейно чух гласове край оградата. Единият мънкаше неясно, другият шепнеше или съскаше. Не можах да разбера нито дума. Не пропълзях по-наблизо, защото цял се разтреперах. После ме обзе ужас, обърнах се и тъкмо се канех да хукна към къщи, когато нещо се приближи изотзад и аз… аз се строполих.
— Аз го намерих, сър — намеси се Ноб. — Господин Мажирепей ме прати навън с фенера. Слязох до Западната порта, после се върнах до Южната. Току до дома на Бил Папратак ми се стори, че виждам нещо на Пътя. Не мога да се закълна, но като че ли двама души се бяха навели над нещо и го повдигаха. Нададох вик, ала когато стигнах на мястото, от тях нямаше и следа, само господин Брендифук лежеше в канавката. Изглеждаше заспал. Като го разтърсих, рече: „Мислех, че съм паднал в дълбока вода.“ Много странен беше и щом го свестих, скочи на крака и хукна насам като заек.
— Боя се, че е вярно, макар да не помня какво съм казал — съгласи се Мери. — Сънувах някакъв страшен сън, но не мога да си го припомня. Бях се разпаднал на парчета. Не знам какво ме сполетя.
— Аз знам — каза Бързоход. — Черният дъх. Конниците трябва да са оставили конете си отвън и да са се промъкнали тайно през Южната порта. Сега вече знаят всички новини, защото са посетили Бил Папратак, а навярно и южнякът е бил шпионин. Нещо може да се случи тази нощ, преди да сме напуснали Брее.
— Какво ще се случи? — запита Мери. — Ще нападнат ли странноприемницата?
— Не, не вярвам. Още не са се събрали всички. И във всеки случай те не действат така. Най-силни са сред мрак и самота; не биха нападнали открито дом, в който има светлина и много хора. Все още не са отчаяни дотам, знаят, че ни предстоят още много левги из Ериадор. Но ужасът е тяхна сила и някои хора от Брее вече са в лапите им. Те ще заставят тия отрепки да сторят някакво злодеяние — Папратак, някои от чужденците, а може би и стражника. В понеделник Черните конници приказваха с Хари на Западната порта, видях ги. Когато си заминаха, той беше пребледнял и цял се тресеше.
— Изглежда, отвсякъде ни обграждат врагове — каза Фродо. — Какво да правим?