Властелинът на пръстените

— Съжалявам, не мога да обясня всичко — отговори Фродо. — Разказът е дълъг, а аз съм уморен и много изплашен. Но ако възнамерявате да ми помогнете, длъжен съм да ви предупредя, че ще бъдете под заплаха, докато съм във вашия дом. Тия Черни конници — не съм сигурен, ала мисля… боя се, че идват от…

— Те идват от Мордор — тихо каза Бързоход, — От Мордор, Пиволее, ако това ти говори нещо.

— Пази боже! — викна пребледнелият Мажирепей; явно бе чувал името. — Това е най-лошата новина в Брее, откакто се помня.

— Така е — каза Фродо. — Още ли искате да ми помогнете?

— Още — потвърди Мажирепей. — Повече от когато и да било. Макар да не знам какво могат да сторят такива като мен против… против… — Гласът му секна.

— Против сянката от изток — спокойно каза Бързоход. — Малко можеш да сториш, Пиволее, но и то ще е от полза. Можеш да приемеш тази вечер нашия приятел под името Подхълмов и да забравиш името Торбинс, докато не се отдалечи оттук.

— Така и ще сторя — каза Мажирепей. — Но се боя, че и без моя помощ ще узнаят, че е тук. Меко казано, много е жалко, че господин Торбинс привлече вниманието тая вечер. В Брее и по-рано са чували историята за изчезването на господин Билбо. Даже и моят Ноб с коравата си чутура взе да се досеща, а по нашия край има и по-схватливи от него.

— Е, можем само да се надяваме, че Конниците няма да се върнат веднага — каза Фродо.

— И аз на това се надявам — каза Мажирепей. — Но ако ще и да са призраци, няма лесно да влязат в „Понито“. От нищо се не бойте до заранта. Ноб ще си затваря устата. Никакъв черен човек няма да прекрачи прага ми, докато мога да се държа на крака. Аз и моите хора ще бдим тази нощ, а вие по-добре поспете, ако можете.