Карибски романс
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кънчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карибски романс». Краткое содержание книги:
Тя не знаеше, че тези очи са очите на човек, който ще преобърне света й. Ще я накара отново да се замисли за нещата, от които се е отказала, за нещата, от които се крие, за хората, които искат да я наранят и ще я накара да се почуства отново жива и обичана — този път истински.
— Нуждая се от теб, Лиз. Няма да се върна без теб.
Тя се притисна за миг до него. Беше готова да повярва.
— Ала въпросът не опира само до мен. Трябва да разбереш, че не мога да правя каквото ми харесва.
— За Фейт ли става дума? — отстъпи той назад, за да я погледне. — Напоследък прекарах известно време с нея. За да я опозная, но главната ми цел в началото беше да се подмажа и спечеля благоразположението й. Смятах, че единственият начин да се добера до теб е чрез нея.
Така и подозираше. Вече се бе досетила.
— Следобедите в зоопарка?
— Именно. Само дето не предполагах, че човек да си падне по нея е така лесно, както и по майка й. Аз я искам.
Лиз беше вдигнала ръка да оправи косата си. Тя там и замръзна.
— Не те разбирам.
— Искам да е моя — юридически и емоционално. Искам да дадеш съгласието си да я осиновя.
— Да я осиновиш… — бе очаквала всичко, но не и това. — Ами тя е…
— Твоя ли? — прекъсна я Джоунъс. — Не, ще бъде наша. Налага се да я поделиш с мен. А ако много държиш да ходи на училище точно в Хюстън, тогава ще живеем в Хюстън. След година надявам се да има братче или сестриче, защото тя се нуждае от семейство, както и ние с теб.
Той й предлагаше всичко, всичко, за което някога бе мечтала, ала отказвала да повярва, че бе възможно. Достатъчно бе само да протегне ръка. Мисълта я уплаши. Не, направо я ужаси.
— Тя е дете на друг мъж. Нима би могъл да го забравиш някога?
— Тя е твое дете — напомни й Джоунъс собствените й думи. — Нали сама ми каза, че е единствено твоя? А сега ще бъде и моя. — Повдигна ръцете й и ги целуна. — Както и ти.
— Джоунъс, съзнаваш ли какво правиш? Искаш жена, която трябва да започне от нулата, няма опит и нищо друго, освен едно почти пораснало дете. Усложняваш си живота.
— Да, и може би го спасявам.
Нейния също. Сърцето й отново заби, тялото пламна. За първи път от години насам можеше да погледне на живота си с надежда и упование, без преследващите я сенки на миналото. Затвори очи и си пое дълбоко дъх. После го изгледа сериозно.
— Бъди сигурен — прошепна. — Бъди повече от сигурен, че ако дам воля на чувствата си, ако кажа „да“ и после ти промениш решението си, ще те намразя до края на живота си.
Той я хвана за блузата.
— До седмица отиваме при родителите ми в Ланкастър, викаме местния свещеник, мирови съдия или какъвто там имат и се женим. Междувременно подготвяме документите за осиновяването. Като семейство ще носим една и съща фамилия. Ти, Фейт и аз.
Лиз въздъхна и се облегна на парапета. Взря се в лицето му. Красиво е, реши. Силно, страстно, одухотворено. И търпеливо. Животът й ще бъде свързан с това лице. То бе истинско, от плът и кръв, и скъпоценно като мечта. Мъжът, когото обичаше, бе тук, детето й бе при нея и нямаше нищо невъзможно на този свят.
— Когато те видях за първи път, си помислих, че си човек, който винаги постига това, което иска.
— Правилно си преценила — Джоунъс отново взе ръцете й в своите. — Сега какво ще кажеш на Фейт? — попита.
Тя бавно се усмихна.
— Май ще трябва да си призная, че си успял да ме придумаш.