Лунният камък
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният камък». Краткое содержание книги:
Заплетеният и динамичен сюжет на книгата грабва още от първите страници.
Лунният камък е магнетичен жълт диамант, украсявал някога челото на индуския бог на Луната. Но попаднал веднъж в ръцете на простосмъртни, диамантът, както се твърди, носи проклятие.
Полковник Хърнкасл решава да подари диаманта на своята племенница Рейчъл за осемнайсетия й рожден ден. През нощта след празненството ценният подарък изчезва от индийското шкафче на мис Рейчъл. За всичко, свързано с историята на Лунния камък, разказват един след друг героите в романа.
Уилки Колинс въвежда читателя в света на изисканите обноски, където се оказва, че никой не е толкова благопристоен…
Да слуша подобни предложения във връзка с родната й дъщеря, беше за моята господарка толкова непоносимо, че тя за първи път заговори е гняв:
— Считайте това ваше предложение за напълно отхвърлено и изложете другия си план за извеждане на следствието докрай!
— Другият ми план — продължи детективът все така непринудено — се състои в това: да проведа смелия опит, за който ви споменах. Струва ми се, че имам достатъчно вярна представа за характера на мис Вериндър. Тя е напълно способна (според мен) да извърши някаква смела измама; обаче е твърде буйна, нетърпелива и не е свикнала да мами, затова не умее да се преструва, когато се отнася до дребни неща, както и не умее да се въздържа, когато има причини за ядосване. Чувствата й в този случай неведнъж са излизали наяве тъкмо тогава, когато е било в неин интерес да ги прикрива. Позовавайки се на тази именно особеност на нейния характер, аз възнамерявам да действувам сега. Искам неочаквано да й причиня силен шок при обстоятелства, които ще я трогнат и потресат до дъното на душата й. С други думи, искам да съобщя внезапно на мис Вериндър за смъртта на Розана с надеждата, че подобрите й душевни качества ще я накарат да си признае всичко най-откровено. Приема ли ваша светлост този начин на действие?
Моята господарка ме удиви повече, отколкото бих могъл да кажа. Тя тутакси отговори:
— Да, приемам!
— Кабриолетът ме чака — каза детективът. — Позволете да ви пожелая, милейди, приятна утрин!
Моята господарка вдигна ръка и го спря на вратата.
— По-добрите душевни качества на моята дъщеря ще бъдат подложени на изпитание, както вие предлагате — изрече тя. — Но аз, като майка, имам право да изпробвам това изпитание лично. Вие останете тук, а пък аз сама ще отида във Фризингхол.
За пръв път в живота си знаменитият Къф онемя от изумление като най-обикновен човек.
Моята господарка позвъни и нареди да й донесат непромокаемата горна дреха. Дъждът продължаваше да вали, а закритата карета, както ви е известно, закара мис Рейчъл във Фризингхол. Аз се опитах да придумам господарката да не се излага на това неприятно време. Но напразно! Помолих да ми позволи да отида с нея и да й държа чадъра. Тя не искаше й да чуе за това. Кабриолетът пристигна.
— Вие можете да бъдете напълно уверен в това — каза тя на детектива вън в хола, — че аз ще извърша този опит с мис Вериндър тъй смело, както и вие сам бихте го извършили. И ще ви съобщя за резултата устно или писмено още преди последният влак да потегли за Лондон тази вечер.
С тия думи тя седна в кабриолета, хвана юздите и се отправи за Фризингхол.
Двадесет и втора глава
Когато моята господарка ни напусна, аз разполагах с достатъчно време за мистър Къф. Намерих го седнал в един уютен ъгъл в долния салон; прелистваше бележника си; крайчетата на устните му силно се кривяха.
— Преглеждате нещо върху нашия случай? — попитах аз.
— Не — отвърна детективът, — искам да видя каква е следващата ми професионална задача.
— О! — възкликнах аз. — Изглежда, вие смятате, че при нас всичко е вече свършено?
— Смятам — отвърна детективът Къф, — че лейди Вериндър е една от най-умните жени в Англия.
Мисля също така, че е много по-приятно да гледате една роза, отколкото един диамант. Къде ли е сега градинарят, мистър Бетъридж?
Едва ли би могло да се изтръгне от него дори и още една думичка относно Лунния камък. Той беше загубил всякакъв интерес към собственото си дознание и настояваше да отиде да потърси градинаря. Един час по-късно аз ги чух двамата да се разправят в разсадника; шипката отново се намираше в основата на техния спор.
Междувременно аз трябваше да проверя дали мистър Франклин не беше променил намерението си да замине с вечерния влак. След като го уведомих за съвещанието в стаята на моята господарка, както и за начина, по който то беше завършило, мистър Франклин неочаквано реши да дочака новините от Фризингхол. Тази съвсем естествена промяна в неговите планове — която при обикновените хора не би извела до нищо особено — се оказа в случая с мистър Франклин виновна за един неприятен резултат. Тя го направи неустановен, направи го наследник на много свободно време и по този начин пусна на воля всичките чуждестранни черти на неговия характер, които се втурнаха навън една върху друга като плъхове от развързана торба.
Вземайки образа ту на итало-англичанин, ту на германо-англичанин, ту на французо-англичанин — той се носеше от един салон в друг из къщата, говорейки само за това, как мис Рейчъл се била отнасяла към него; и освен мене нямаше кой друг да го слуша. Веднъж го намерих в библиотеката, седнал под картата на съвременна Италия; той не можеше да измисли никакъв друг начин за разрешаване на своите неприятности, освен да говори за тях.