Лунният камък
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният камък». Краткое содержание книги:
Заплетеният и динамичен сюжет на книгата грабва още от първите страници.
Лунният камък е магнетичен жълт диамант, украсявал някога челото на индуския бог на Луната. Но попаднал веднъж в ръцете на простосмъртни, диамантът, както се твърди, носи проклятие.
Полковник Хърнкасл решава да подари диаманта на своята племенница Рейчъл за осемнайсетия й рожден ден. През нощта след празненството ценният подарък изчезва от индийското шкафче на мис Рейчъл. За всичко, свързано с историята на Лунния камък, разказват един след друг героите в романа.
Уилки Колинс въвежда читателя в света на изисканите обноски, където се оказва, че никой не е толкова благопристоен…
Мистър Къф обаче направи крачка напред — очевидно (както и вие ей сега ще видите) с намерение да започне най-неприятното от всички възможни обяснения с лейди Вериндър.
— Аз чух, че за самоубийството на младата жена се изтъква една причина — каза детективът. — Тази причина може и да е съвсем реална, но тя няма никаква връзка с работата, с която аз се занимавам. Длъжен съм да прибавя обаче, че тук аз намирам друга причина. Някаква необяснима тревога във връзка с изчезването на диаманта е накарала, както предполагам, тази бедна девойка да посегне на живота си. Аз не претендирам да зная в какво именно се е състояла тази непоносима тревога. Но мисля, че с ваше позволение, милейди, аз бих могъл да посоча едно лице, което може да реши дали аз съм прав, или не.
— Намира ли се това лице сега в къщата? — попита моята господарка след кратко мълчание.
— Лицето е напуснало къщата, милейди.
Отговорът посочваше мис Рейчъл с такава прямота, с каквато бе възможна. Настъпи мълчание; и аз помислих, че то никога няма да свърши. Господи, как виеше вятърът и как шибаше дъждът по прозорците! Аз седях и чаках някой от двамата отново да проговори.
— Бъдете тъй добър да се изкажете по-ясно — каза най-после моята господарка. — Моята дъщеря ли имате предвид?
— Да — отговори мистър Къф все тъй прямо.
Когато влязохме в стаята, върху масата на моята господарка лежеше нейната чекова книжка — очевидно, за да се разплати с детектива. Сега тя я сложи отново в чекмеджето. Заболя ме сърцето, като видях как трепереше бедната й ръка — ръката, която бе обсипала с благодеяния стария слуга; и аз се помолих на бога тази ръка да държи моята ръка, когато настъпи последният ми час!
— Надявах се — продължи моята господарка много бавно и спокойно, — че ще мога да ви възнаградя за вашите услуги и да се разделя с вас, без да се споменава името на мис Вериндър така открито, както беше споменато между нас сега. Моят племенник навярно ви е казал нещо за това, преди да дойдете в стаята ми?
— Мистър Блейк изпълни вашето желание, милейди. И аз обясних на мистър Блейк причината.
— Безполезно е да ми говорите за тази наша причина. След всичко, което току-що ми казахте, вие знаете не по-зле от мен, че сте отишли твърде далеч, за да можете да се оттеглите. Аз съм длъжна заради себе си и моята дъщеря да настоявам вие да останете тук и да си кажете всичко най-откровено.
Детективът погледна часовника си.
— Ако разполагах с достатъчно време, милейди, аз бих предпочел да направя доклада си писмено, а не устно. Но ако следствието трябва да се продължи, времето е много кратко, за да го губим в писане. Аз съм готов тутакси да започна. На мен ще ми бъде тежко да говоря, а на вас — да слушате…
Тук моята господарка отново го прекъсна.
— Може би ще бъде по-малко тягостно за мен и за вас, пък и за моя добър слуга и приятел — каза тя, — ако аз дам пример и започна да говоря открито. Вие подозирате, че мис Вериндър е измамила всички ни, като е скрила диаманта, подтикната от някаква нейна лична цел? Нали така?
— Точно така, милейди.
— Много добре. Сега, преди вие да започнете, аз съм длъжна да ви кажа, като майка на мис Вериндър, че тя е абсолютно неспособна да извърши това, в което я подозирате. Вие я познавате само отпреди един-два дена. А аз я познавам от деня на нейното раждане. Колкото и рязко да изложите вашето подозрение — вие не ще можете да ме оскърбите. Аз съм предварително убедена, че при цялата ваша опитност в дадения случай обстоятелствата са ви заблудили. Помнете: аз нямам никакви тайни сведения! Дъщеря ми не е по-откровена по този въпрос с мен, отколкото е с вас. Едничката причина, която ме кара да говоря тъй положително, е причината, която вече ви изложих — аз познавам дъщеря си!
Тя се обърна към мен и ми подаде ръката си. Аз мълчаливо я целунах.
— Сега можете да продължите — каза тя, като погледна детектива с предишната си твърдост.
Мистър Къф се поклони. Думите на моята господарка бяха му направили особено впечатление — неговото сурово лице се смекчи за минутка, сякаш той я съжаляваше. Що се отнася до неговите убеждения, ясно беше, че те съвсем не бяха се променили. Той се настани удобно на стола и започна гнусната си атака срещу репутацията на мис Рейчъл.
— Трябва да ви помоля, милейди — каза той, — да погледнете на тази работа и от моя гледна точка. Бъдете така добра да си представите, че вие сте дошли тук на мое място и с моята опитност, и ми позволете накратко да ви напомня в какво се състои тази моя опитност.