Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Възможно е критското обозначение «Минос», подобно на гръцката дума «Хорос» («heru»), също да произлиза от едно египетско понятие («mj.ad»), към което по всяка вероятност в по-късен период е било прикачено характерното пра-елинско окончание. С думата «mj.ad» в региона на Нил било обозначавано името на египетското божество «Мин», което в зората на египетската държава било смятано за «господар на източните пустинни улици». В още по-ранно време божеството било почитано чрез фетиши, които са тълкувани от египтолозите различно — от сноп светкавици (стрели с кукички) до символа за сливане на мъж и жена. Основният празник, посветен на Мин, бил т. нар. «празник на стълбата», на който божеството седейки на едно възвишение приемало жертвените дарове на народа. Към неговите атрибути спадали една леха с марули (като афродизиак) и една кръгла колиба пред която на един кол били завързани рога от бик.
Тази равнопоставеност изведнъж дефинира критския култ към бика като нещо, което египетското божество е донесло със себе си от първоначалното си местопребиваване, преди да го разпространи сред народа. Каква е тайната, която фактически се спотайва зад символиката на бика, ще дообясним по-нататък в изложението. Тъй като Мин бил смятан също така и за Бог на Гръмотевиците, египетската Книга на мъртвите пише за него, че е:
«Вик, от чиито очи излизат лъчи и чиято „горещина“ утихва около земята«.
Възможно е тук да се описва някакъв вид «светкавица» и това да е било интерпретирано от народа като видимата форма на божеството Мин. Професорът по египтология Херман Кес в книгата си «Божествени вярвания в древен Египет» пише, че думата «Мин» идва от «hmj» и означава приблизително «недосегаемо» («adyton») или «недокоснато». Но за полу-Бога Минос също се твърди, че:
«Той сияеше като бял бик«.
Произходът и потеклото на царя би могло да се приеме за водещо в критското описание за него — както вече казахме, той е бил син на Зевс (Ра), с който се срещал през всичките девет години, за да получи мъдрост:
«Мощен се издигаше Кносос, градът на Минос. Той деветгодишен се беше посветил на обичната си връзка със Зевс, Могъщия«.
Дали тогава божеството Мин не е идентично на митологичния критски цар-създател Минос?
До разкопките на английския археолог сър Артър Джон Еванс (1851–1936) преди по-малко от един век ние все още не знаехме за съществуването на минойската култура, така че тя трябваше да намира мястото си единствено в рамките на гръцката митология. Интересът на сър Еванс към Крит се събужда в Атина, където той среща прочутия археолог Хайнрих Шлиман (1822–1890).
Друг един фактор, който още повече подсилил интереса му към критската култура, било приятелството му с археолога Фредерико Халбхер, с който той се запознава през 1892 г. в Рим. Осем години преди това в близост до селото Хагии Дека Халбхер вече бил открил «Надписа от Гортин». През 1893 Еванс за първи път посещава острова. Там силно го привличат т. нар. «островни камъни». Ставало дума за печати с гравирани своеобразни йероглифи, които Еванс обяснява като някаква предфиникийска писменост.
Със същия ентусиазъм и плам, който преди тридесет години Хайнрих Шлиман показал по отношение на Омирова Гърция, Еванс започва своя проект за разкопки с пълно доверие в митичните предания на античните исторически хронолози. На първо място стремежът на Еванс бил насочен към това да открие легендарния остров Атлантида, който той като учен-пионер предполагал, че е Крит. След като през 1898 за 122 000 пиастра успява да откупи околността около двореца в Кносос, от 23 март 1900 до 1935 година той работи в Кносос по най-големия минойски дворец в Крит, и до голяма част успява да го реставрира.
Партньор в приключенските начинания на А. Дж. Еванс между другото бил Дюкън Макензи, един шотландец, който вече бил участвал в първите големи разкопки във Филакопи (остров Милос) на Британското училище в Атина. Освен това и архитектът Теодор Файф също го подкрепил. Еванс пише:
«Минос чакаше само нас и никой друг, когато яздейки напускахме Чандърли. Точно над затрупания трон едно магаре лениво и самотно бавно пристъпваше наоколо, единственото живо създание, което очите ни срещнаха. Махнаха го от там и разкопките започнаха«.