Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Жителите на този райски остров били сполетени от космическа катастрофа подобно на Атлантите.
Като идентификация на своето царство жителите на острова носели символа на змията. Употребената тук дума «змия» в действителност се отнася до «змийския герб», с който тези владетели могат да бъдат идентифицирани. Събеседникът в диалога с египетския мореплавател вероятно е бил египетското божество «Сепа», който между впрочем древните египтяни наричали също и «този, който носи гибелта на рибите». Също и «Номмо» на африканските догони, които според своята си митология дошли от съзвездието Сириус и от звездния космос, са описвани като «рибни» същества.
Възможно ли е тук да има някаква връзка?
По времето на управлението на фараона Тутмос III често се срещали предмети, които се появили вследствие на обичайната търговия на египтяните. Според преданията изработените на ръка предмети идвали от някакъв остров, който египтяните наричали «Кефти». Географското положение и вида на острова бяха неизяснени дълго време за археолозите, когато в един момент започнаха проучванията на древногръцките текстове. В «Одисея» на гръцкият поет Омир се казва:
«Далеч нататък, в тъмносиньото море, се намира остров Крит, богата и красива страна, която от всичките страни вълните мият и е силно населена«.
Както може да се разбере от обозначението «страна» в текста, поемата разказвала за някаква самобитна култура. Вследствие на това египетския «Кефти» може да бъде идентифициран със средиземноморския остров «Крит», който след V династия насам доказано поддържа търговски отношения с Египет. Археологът Ханс Георг Нимайер предлага тезата, че тези търговски взаимоотношения са били достигнали връхната си точка по време на XII династия:
«Днес ние разполагаме с недвусмислени доказателства за контактите, които жителите на Крит поддържали с египтяните. Тези контакти водят началото си от епохата на месопотамския владетел Хамурапи. От тази епоха произхожда цилиндровия печат, който беше намерен заедно с три египетски скарабея в един гроб, принадлежащ на XII династия«.
Дори обичайното египетско изкуство в ранната епоха да е било повлияно от критското, както твърдят съвременните учени, египетските надписи ясно говорят за нещо съвсем различно: «всички острови в Северно море» трябва да са били подвластни на фараона и гражданите им да са били негови поданици.
Тогава не е ли no-вероятно културата на критяните да произлиза от египетската?
Странното е, че през този период в целия Средиземноморски регион темата за «човека и телеца» демонстрира доста дълга традиция, чиито произход и начало са скрити под тъмния воал на миналото ни. Съвременните изследователи са на мнение, че нашите предшественици виждали в Телеца символа на «мъжката сила» (потенция) и затова постоянно чувствали предизвикателството да овладеят тази животинска сила на Телеца.
След разкопките на територията на източната делта в Египет, проведени от Osterreichisches Archaologisches Institut, стана ясно, че под модерните центрове Тел ел-Даб’а и Квантир лежат културните пластове на древната резиденция на династията на Хиксосите — Аварис и някогашен град на Рамзес («Per-Ramses»). Докато разкопките на австрийските археолози от 60-те години бяха фокусирани върху Тел ел-Даб’а, както и върху наблизо разположените селища Езбет Хелми и Езбет Рушди, археолозите от музея «Пелицей» в Хилдесхайм се концентрираха върху намиращия се северно от Тел ел-Даб’а център на резиденцията на Рамзес в Квантир. Досегашните находки показват дори че по размери тези постройки трябва да са надминавали по големина египетския метрополис Тебен. Най-накрая разкопките в Езбет Хелми разкриха и една сензация, защото показаха, че заварените културни останки категорично могат да бъдат отнесени към критския културен периметър. Освен фрагментите, показващи акробати и грифони, основно бяха намерени такива със скачащи бикове.
Намерените в делтата минойски стенни фрески засега биха могли да бъдат отнесени към два периода: единият е късния период на хиксосите по време на прехода от XVII към XVIII династия (около 1600 г. пр. Хр.) до нахлуването на Хиксосите чрез фараона Аменхотеп I (1555–1533 г. пр. Хр.), а другият е прехода от XI към XII династия (2060–1991 г. пр. Хр.). Учените са единни и в това, че стенните рисунки от времето на хиксосите би трябвало да са възникнали по-рано в сравнение със стенните рисунки на критския Кносос. Съответно различна се оказва и датата за вулканичните изригвания в северно разположения остров до Крит — Санторин.