Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Според легендата цар Минос бил женен за Пасифая, която била обзета от неестествено влечение по един бик. От тази връзка се пръкнал минотавърът, който бил затворен в един лабиринт. Всяка година жителите на Атина, които били поданици на Минос, трябвало да изпращат седем юноши и една девица, които били давани в жертва на минотавъра. В това култово действие седемте юноши биха могли да са свързани със седемте крави, а девицата — с бика.
Защо съвременните учени се правят, че не забелязват всички тези взаимовръзки?
Легендата по-нататък разказва, че Тезей, князът на Атина, заминал за остров Крит заедно с избраните за жертва хора. Той убил чудовището в лабиринта и с помощта на едно кълбо прежда, което дъщерята на Минос Ариадна тайно му дала, успял отново да излезе от лабиринта. След това Тезей избягал заедно с Ариадна от Кносос, но я изоставил на остров Наксос, където над нея се смилил Дионис.
Във връзка с тези предания специалистите издигнаха тезата, че тази история в митологична форма разказва как по онова време жителите на Атина отхвърлили Върховната власт на критяните и как са се освободили от техния гнет. Но всички изображения на бикове в Крит показват истински бикове, а не такива като минотавъра, които са плод на фантазията. Легендата no-скоро се отнася до един култ от миналото, който впоследствие потъва в забрава. Опорна точка за него предлага понятието «Минос», което по мое мнение би трябвало дословно да се преведе като «кръгла постройка», както и «минотавър» с «бика на кръглата постройка». По всяка вероятност кръглата форма има връзка с наблюденията на космоса и с елисовидните кръговрати на небесните тела, които са съществени при определяне на формите и при фараоните. Но кои наблюдавани космически тела са се опитвали да пресъздадат предшествениците на критяните изобщо?
Възможно ли ей тук отговорът да е Сириус?
Както отначало съобщих, през 1884 г. професор Фредерико Халбхер заедно с неколцина студенти и сътрудници започва изследванията си. Целта му била да определи най-старото селище на остров Крит и да открие надписи, които биха могли да дадат информация за историята на острова. Неговите открития се оказаха от изключително голямо значение. Той открива пещера в планината Ида, едно светилище, което ранните жители на Крит били посветили на култа към Зевс, както и прочутия голям надпис в Гортин — съхранил законите на града. До ден днешен това откритие си остава най-значимият и най-древният кодекс на гръцкото законодателство.
Доктор Антонио Тарамети в тази връзка проучва централната част на планинския масив Ида, а д-р Луцио Мариани — цялата източна част на острова. В намиращата се на юг местност Фаистос най-накрая откриват двореца на владетелско семейство, чийто родоначалник съгласно митичното предание трябва да е бил Радамантис, братът на Минос. Една след друга се появявали и страничните постройки на двореца, между впрочем и архива, където били запазени всички документи във връзка с управлението на замъка. Между руините на една къща д-р Луиджи Перниер, един от първите сътрудници на професор Халбхер, прави изключително важно откритие. През 1908 г. той намира диск, изрисуван с непозната писменост, която една година по-късно в статия на лондонския вестник Times сър Артър Дж. Еванс свързва с легендарната островна империя Атлантида.
Дискът се намирал в първата от множество тесни заринати с камъни камери в двореца, които напомнят на хранилищата в египетските пирамиди. Вероятно там са съхранявали само важни и ценни предмети. Той представлява кръгла шайба от теракота с диаметър 16 и дебелина 2 сантиметра. Дискът крие и една голяма изненада: както изглежда символните фигури от понятийни и образни знаци, които от двете му страни следват един след друг, образувайки спираловидна редица от изречения и строфи, са били отпечатани поотделно във влажната глина. Това означава, че дискът е бил притискан с подвижни щампи и то много хиляди години преди да бъде изобретено печатарското изкуство! Подобни щампи бяха открити и оповестени през 1998 г. и от професора по египтология Вилдунг в Наква.
Въпреки че на нас вече са ни известни някои писмени клейма или ролкови печати от северен Египет и от шумерите, тези, използвани за диска, са различни. Особеното в тях е броят на повтарящите се петлици или символи, които са вложени в по-дълъг цялостен текст. Френският археолог д-р Леон Померанс, изтъкнат познавач на минойската култура, впрочем изразява мнението, че дори не става дума за език, а за изобразяване на някаква история.