Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Чуден е! — възкликнало то и одобрително разгледало лорнета. — Но какво се прави с него?
Какво се прави наистина? Никой не знаел. И Магарето, като го сметнало за необичайно украшение, започнало да си го харесва.
За да няма ощетени, окачили големи пръстени печати и по рогата на Сръндака, но този странен индивид изобщо не се трогнал.
Скоро се стъмнило, Тип и Бръмбарът легнали да спят, а останалите търпеливо зачакали зората.
На сутринта имало защо да се поздравят за поправянето на Сръндака — още с първите слънчеви лъчи се задало огромно свраче ято, пак да се бори за гнездото.
Обаче нашите герои не го дочакали. Бързо наскачали върху възглавниците на диваните и Тип викнал на Сръндака да потегля.
Той начаса се вдигнал във въздуха, огромните му крила се размахали мощно и ритмично и само след миг били тъй далеч, че свраките си върнали гнездото, без да успеят да си отмъстят.
Нещото се носело на север — натам, откъдето било дошло. Поне такова било мнението на Плашилото, а другите приели, че то най-много разбира от посоки. Като прелетели над няколко градове и села, Сръндакът ги понесъл над ширна равнина, където къщите редеели все повече и повече, докато накрая вече не се виждала ни една. После се показала безбрежната пясъчна пустиня, която отделяла останалата част на света от Страната на Оз, а някъде към пладне се появили куполообразни сгради, по което разбрали, че са прекосили границите на родната земя.
— Но и къщите, и оградите са сини — отбелязал Тенекиеният дървар, — значи сме в Страната на дъвчащите, все още далеч от добрата Глинда.
— Какво да правим? — обърнало се момчето към водача.
— Не зная — честно отвърнало Плашилото. — Ако си бяхме в Изумрудения град, щяхме да поемем на юг и да стигнем при нея. Ала сега не можем да се върнем в града, а с всеки размах на крилата Сръндакът ни отнася в погрешна посока!
— Тогава Бръмбарът ще глътне още едно хапче и ще пожелае да хванем вярната посока — решил Тип.
— Готово — отвърнал Бръмбарът, — съгласен съм.
Плашилото бръкнало в джоба си за кутийката, но не я намерило. Притеснени, пътешествениците разровили цялото Нещо за безценната кутийка, ала от нея нямало нито следа.
— Сигурно съм я оставил в гнездото — промълвило накрая Плашилото.
— Голяма беда! — възкликнал Тенекиеният дървар. — И все пак сега не сме по-зле, отколкото преди да открием хапчетата.
— Напротив, по-добре сме — успокоил го Тип, — защото първото хапче ни помогна да избягаме от ужасното гнездо.
— Но за изгубването на останалите две заслужавам да ме порицаете — разкаяло се Плашилото. — Необичайната ни група всеки миг може да я сполети нещастие. Нищо чудно вече да ни грози нова опасност.
Никой не го опровергал и над тях легнало тягостно мълчание.
Сръндакът неотклонно се носел напред.
Изведнъж Тип възкликнал:
— Май стигнахме Южната страна, долу всичко е червено!
Скупчили се на облегалките да погледнат — всички освен Джак, който си пазел главата да не се измъкне от шията. И вярно: червените къщи, огради и дървета показвали, че са над владенията на добрата Глинда. Докато се носели бързо напред, Тенекиеният дървар разпознал пътищата и сградите, над които минавали, и променил полета на Сръндака, за да се насочат към двореца на прочутата Вълшебница.
— Браво! — радостно се провикнало Плашилото. — Вече не ни трябват пожелателни хапчета, защото стигнахме целта!
Нещото плавно се снишило към земята и накрая кацнало в красивите градини на Глинда — отпуснало се върху кадифена зелена ливада близо до водоскок, който вместо вода разпръсквал високи струи от искрящи камъни и те падали с тих звън в мраморния басейн долу.
Всичко в градините на Глинда било великолепно, а докато нашите пътешественици се оглеждали зашеметени, към тях приближил войнишки взвод и ги обкръжил. Но войниците на великата Вълшебница били съвсем различни от Джинджъровата бунтарска армия, макар и те да били момичета. Войничките на Глинда носели спретнати униформи и били въоръжени с мечове и стрели. Освен това марширували в крак и се виждало, че владеят военното изкуство.
Капитанът, или командирката, на взвода — тя била и личната охрана на Глинда — веднага познала Плашилото и Тенекиения дървар и ги поздравила с голямо уважение.
— Добър ден! — казало Плашилото и галантно свалило шапка, а Дърварят козирувал. — Тук сме, да помолим за аудиенция при вашата прекрасна повелителка.
— Глинда ви очаква в своя дворец — отвърнала капитанката, — защото ви съзря много преди да се появите.
— Колко странно! — учудено ахнал Тип.