Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Разбрано — кротко отвърнал Сръндакът, разперил огромни крила и се извисил.
Далеч нататък, отвъд ливадите, се мяркали две петънца, забързани едно след друго, и те разбрали, че това са грифонът и Дървеното магаре. Тип ги посочил на Сръндака и наредил на съществото да се опита да настигне Магьосницата и Вълшебницата. Но колкото и бързо да летял Сръндакът, преследваната и преследвачката се движели още по-бързо и след миг се скрили зад хоризонта.
— И все пак да ги следваме — настояло Плашилото, — защото Страната на Оз е малка и рано или късно ще трябва да спрат.
Момби се смятала за много хитра, избирайки образа на грифон, защото той има пъргави крака и по-голяма сила от другите животни. Но не била пресметнала неуморната енергия на Дървеното магаре, чиито крайници можели да препускат неспирно дни наред. И тъй, след едночасова луда надпревара грифонът се задъхал и взел да тича все по-бавно и по-бавно. После стигнал до пустинята и нагазил в дълбокия пясък. Ала уморените му нозе затъвали и скоро той се препънал, политнал изтощен и грохнал в пясъчната пустош.
След миг се появила Глинда на неизтощимото си Магаре. Тя развързала от колана си тънък златен конец, метнала го на шията на задъхания и безпомощен грифон и разрушила магическата сила на Момбиното преображение.
Животното потреперило силно и просто се стопило, а на негово място изникнала старата вещица и вперила гневен поглед в спокойното и красиво лице на Вълшебницата.
Принцеса Озма от Оз
— Ти си моя пленница, излишно е да се бунтуваш! — обадила се Глинда с мек нежен глас. — Полежи още малко, почини си, после ще те отведа.
— За какво ме търсиш? — изхриптяла Момби, все още задъхана. — Какво съм ти сторила, че тъй ме преследваш?
— На мене нищо — отвърнала добрата Вълшебница, — но те подозирам в няколко злодеяния. И разбера ли, че наистина си осквернила магическото познание, ще те накажа най-жестоко.
— Не искам да те зная! — креснала Вещицата. — Не смей да ме закачаш!
В този миг Сръндакът долетял и кацнал на пустинния пясък до Глинда. Приятелите се зарадвали, че Момби най-сетне е заловена, и като се посъветвали припряно, решили всички да се върнат в лагера със Сръндака. Метнали вътре Дървеното магаре, а Глинда, стиснала здраво края на златния конец, увит около шията на Момби, накарала пленницата да седне на диваните. След нея се покатерили и другите и Тип викнал на Сръндака да се връща.
Пътували спокойно. Момби, мрачна и потисната, не мръднала от мястото си, защото, докато магическият конец опасвал шията й, била съвсем безпомощна. Войската посрещнала Глинда с гръмки овации и цялата група се събрала отново в шатрата й, която междувременно били закърпили.
— А сега искам да ни кажеш защо Вълшебникът от Оз те е посетил три пъти и какво стана с онова дете, Озма, изчезнало тъй необяснимо — обърнала се Вълшебницата към Момби.
Вещицата изгледала Глинда враждебно и не проронила нито дума.
— Отговаряй! — викнала Вълшебницата.
Момби продължавала да немее.
— Може пък да не знае — обадил се Джак.
— Ще те помоля да мълчиш — смъмрил го Тип. — Ще провалиш всичко с твоите глупости!
— Разбрано, мили татко! — смирено отвърнал Тиквоглавия.
— Колко е хубаво, че съм бръмбар! — прошепнало насекомото. — От тиква нищо умно не може да се чака.
— Как да принудим Момби да се разприказва? — запитало Плашилото. — Ако не отговори на въпроса ни, пленяването й направо е безсмислено.
— Да опитаме с добро — предложил Тенекиеният дървар. — Казват, че добрата дума и през камък минава, колкото и да е твърд!
Вещицата го изгледала така, че Тенекиеният дървар се разтреперил.
Глинда обмисляла какво да стори, и казала на Момби:
— Повярвай, нищо не печелиш, като мълчиш. Решена съм да узная истината за Озма и ако не ми кажеш онова, което знаеш, вероятно ще те осъдя на смърт.
— О, не, недей! — възкликнал Тенекиеният дървар. — Ужасно е да се убива човек, та бил той и старата Момби!
— Само я плаша — успокоила го Глинда. — Няма да я убия, защото тя ще предпочете да каже истината.
— Добре тогава — успокоил се Ник.
— Ако ти я кажа… — проговорила Момби тъй неочаквано, че всички подскочили — …ако ти я кажа, какво ще правиш с мен?
— Ако си кажеш — отвърнала Глинда, — ще ти дам само едно чудотворно питие, от което ще забравиш всичките си магии.
— И ще се превърна в безпомощна старица?
— Да, но ще останеш жива — утешил я Тиквоглавия.
— Постарай се да мълчиш! — ядосал се Тип.
— Ще се постарая — отговорил Джак, — но признаваш ли, че е хубаво да си жив?