Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— В основата на календара на уика са древните келтски празници, като най-големите от тях са осем на брой. Четири са по времето на лятното и зимното слънцестоене и на пролетното и есенното равноденствие. Останалите четири са приблизително по средата на тези периоди. Историческите проучвания показват, че тези дни са били празнувани в цяла Европа и на Британските острови още от времето преди Христа. Много от тях са били толкова популярни, че дори църквата не е могла да ги забрани. Затова ги е приела за свои и ги е свързала с различни християнски светци. Бригантия или Имболк — денят, в който новородените агнета започват да сучат, според християнския календар е празникът Сретение Господне и на него се празнува пречистването на Светата Дева. Бригантия е денят на Бригит — ирландската богиня на ковачите, лечителите и поезията. Като се движим напред в календара, пролетното равноденствие обикновено е някъде около двайсети март.
— Дванайсет часа ден, дванайсет часа нощ — вметнах аз.
Тя кимна.
— Според католиците тогава се пада празникът Благовещение. Следва Белтейн на първи май.
— Денят, в който се танцува около кол, украсен с ленти и цветя.
— Точно така. Това е ритуал, който съвсем очевидно е свързан с плодородието. Лятното слънцестоене, или най-дългият ден в годината, се пада около двайсет и първи юни. Според уика това е денят, в който богинята девойка се превръща в богиня-майка. Ламас, който се празнува на първи август, предвещава идването на есента и началото на жътвата. След това е ред на есенното равноденствие, което винаги се пада около двайсет и трети септември.
— Моментът, в който денят става по-къс от нощта и зимата се задава.
— Точно така. Есенното равноденствие също така е било времето на втората жътва и на правенето на виното. За уика това е моментът, в който богинята-майка се превръща в стара жена. Сауин се пада на последния ден от октомври и се празнува като Хелоуин. В древни времена, обикновено на Сауин, са колели домашни животни и са започвали да опушват месото. Според стария келтски календар това е бил краят на годината и началото на новата, така че разделянето на живите от духовете на мъртвите е било особено опасно по това време.
— Затова ли се обличаме в страшни костюми, за да се пазим от лошите духове?
— Това е едно от тълкуванията. И най-накрая идва зимното слънцестоене, някъде около двайсет и първи декември. Нарича се още Юл, тогава е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. За уика това е периодът на годината, когато богинята царува като стара жена. В много религии боговете им са родени на деня на зимното слънцестоене. Христос, Хор, Дионис, Хелиос, Митра — всички те претендират да са родени на Юл.
— Според мен има смисъл в това. Дните стават по-дълги, значи е настъпило времето за възраждане и обновяване на всичко.
— Отново си съвсем права. Така че, казано накратко, тази вечер не празнуваме нищо специално. Просто се събираме, защото ни е приятно заедно и за да отдадем почит на Бога и Богинята.
Сетих си, че според Слайдъл съседите бяха забелязали необичайно раздвижване през нощта, преди да бъде открито тялото на Клапек.
— Колко често се събирате?
— Обикновено всеки втори вторник на месеца.
Фандърбърк беше забелязал трупа миналия вторник.
— Винаги ли е така?
— Обикновено да — каза тя и смръщи вежди. — Защо питаш?
— Ами миналия понеделник?
— Да, разбира се. Онази вечер е имало събрание, на което са обсъждали подготовката за празника Сауин. Забравих, защото не присъствах на него.
Може би беше откровена с мен, може би не. Изражението на лицето й не издаваше нищо.
— А Ейса Фини присъствал ли е на събранието?
Тя отправи поглед в празното пространство.
— Не. Той много рядко идва на събрания.
— Знаеш ли къде е бил тогава?
Тя поклати глава.
— Опита ли се да се свържеш с него?
— Позвъних му няколко пъти, за да го питам дали ще ходи в лагера онази вечер — отвърна тя и сведе поглед към ръцете си. — Не можах да се свържа с него.
Наблюдавах как на светлината на огъня чертите на лицето й се променят, носът й изглеждаше по-дълъг, под очите й сякаш се появиха дълбоки хлътнатини.
Вдигна поглед и разбра, че я наблюдавам.
— Ейса не може да направи нищо лошо на друго човешко същество.
— Той сам се е обявил за вещер.
— И аз съм вещица. Както и всички останали, които виждаш наоколо.