Разединени равнини

Надигна се и в същия миг Хофи удари с длан по бюрото — това беше уговореният сигнал.

Ариана измъкна кинжала си от канията, а Хофи заби своя в лейтенант Граф. Целил се бе над ключицата, но в последния миг Граф се дръпна и острието потъна до дръжката в рамото му, ударът бе подсилен допълнително от размаханите криле на мухородния. Граф изрева от болка и посегна за меча си.

Скадран вече връхлиташе върху Талрик. Измъкнал беше тежкия си меч, но го въртеше толкова яростно, че Ариана не смееше да се приближи и да му помогне. Талрик отскочи назад с каменно лице и при следващия замах на нападателя направи опит да хване китката му. Силата на удара го изтика в един от ъглите на стаята, а тежестта и инерцията на Скадран за малко да го повалят на колене. Свободната ръка на гиганта посегна към яката на Талрик с явното намерение да го стисне за гърлото.

Зад гърба й долетя познатото припукване на енергийно жило и Ариана се обърна да погледне. Хофи висеше във въздуха сред маранята на собствените си криле, а Граф беше обгорил неголям кръг в отсрещната стена. А после мухоидът замахна с кинжала си и Граф политна назад, като държеше лицето си и пищеше. Между пръстите му се стичаше кръв и Ариана разбра, че Хофи е избол единственото здраво око на осородния.

Обърна се отново към Талрик. Той очевидно беше по-силен, отколкото изглеждаше, мускулите му се напрягаха до скъсване под натиска на Скадран, но полуродният имаше предимство. Талрик бе оголил зъби, а очите му щяха да изхвръкнат, но не от задушаващата хватка на гиганта, а от собствената му дива ярост. Люлееха се напред-назад като в танц, но полуродният неизменно успяваше да го притисне към стената. Ариана съзря удобна пролука, спусна се към двамата и заби камата си в хълбока на Талрик.

Или такова поне беше намерението й. Изпълнението също не беше лошо, но вместо да потъне в плът, острието се удари в нещо под палтото на осородния офицер и се отчупи при дръжката.

Талрик изсъска — в израз на триумф, може би — и изрита здраво Скадран в превързания прасец. Гигантът изрева от болка и отпусна само за миг хватката си, при което Талрик мушна ръка под брадичката му и отприщи енергийното си жило.

Главата на Скадран буквално избухна. Разлетя се на парчета. Тялото, което се срина с колосален трясък на пода, беше на практика обезглавено. Ариана усети как стомахът й се сгърчва от страх. Призовала Изкуството си, тя замахна към лицето на Талрик и раздра бузата му с тесните остриета, щръкнали от кокалчетата на ръката й. Надявала се бе ударът да го извади от равновесие, но осородният го понесе, без да трепне, после я зашлеви с опакото на ръката си толкова силно, че Ариана се завъртя и тупна на пода.

Талрик мина покрай нея и тя понечи да се изправи. Виеше й се свят. Не я беше убил, което можеше да означава само едно — че иска да я разпита или да удължи смъртта й. Рекеф не прощаваше измяната.