Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
„Благодаря, че се грижиш за мен.“
Гаденето ми беше изчезнало. Безпокойството ми се беше превърнало в треска. Треската на актьора точно преди вдигането на завесата.
Поставих пръстите си на клавиатурата и те започнаха да се движат почти пряко волята ми. Първите редове се появиха като с вълшебна пръчица.
Глава 1
Доколкото си спомням като кореняк, никога не бях виждал толкова студена зима в Бостън. Вече повече от месец градът се превиваше под снега и леда. В кафенетата разговорите се въртяха най-често около тъй нареченото затопляне на климата, с което медиите ни проглушаваха ушите. „Да бе, какво приказваш! Всичко това си е чисто шарлатанство!“
В апартамента си в „Саути“ Били Донели спеше неспокойно. До този момент животът никак не се бе държал ласкаво към нея. Тя още не знаеше, но това щеше да се промени.
Това е, тръгна.
Веднага разбрах, че чувствата, които изпитвах към Били, ме бяха освободили от проклятието. Тя ме караше да се върна в действителния живот, беше успяла да намери ключа на катинара, който бе заключил ума ми.
Бялата страница вече не ме плашеше.
Започнах да пиша и работих през цялата нощ.
„Дами и господа, говори главният стюард. Току-що кацнахме на летище «Фиумичино» в Рим, където температурата на въздуха е 16°С. Моля да ни извините за лекото закъснение. Моля да останете седнали и със закопчани предпазни колани до пълното спиране на самолета. Моля да внимавате при отварянето на багажните отделения и да се уверите, че нищо не сте забравили. От името на целия екипаж на «Юнайтед Еърлайнс», ви пожелавам приятен ден и се надявам скоро да ви видим отново.“
Бони дел Амико се събуди трудно. Беше спала през целия полет и сънят й беше неспокоен и изпълнен с кошмари, от които не можеше да се отърси.
Слезе от самолета все още съвсем сънена, без да забележи, че е забравила в мрежата на седалката книгата, която й беше дала Етел Кауфман.
30
Лабиринтът на живота
Няма нищо по-трагично: да видиш някого да издъхва, изгубен в лабиринта на живота.