Кървав лабиринт

След пет минути вече беше успял да се добере до тоалетната. Връщането му отне осем минути, но дори за това кратко време той забеляза, че движенията му започнаха да стават по-уверени, не бяха вече толкова резки; щеше да има с какво да се похвали пред Карол, когато тя дойдеше следващия път. Щеше да има нужда от помощта й, ако смяташе да се прибере у дома. Нямаше да му бъде лесно да поиска това от нея, но подозираше, че ще му бъде още по-трудно, ако решеше да изчака тя да му го предложи.

Още няколко минути изтекоха, докато успя да си легне и да се нагласи отново в леглото. Закле се, че никога вече нямаше да приема за даденост обикновеното ставане от леглото, за да отиде до тоалетната. Не го беше грижа дали биха му се подигравали, беше готов да стои и да обяснява на хората: „Вижте ме само — току-що станах и успях да отида сам до тук. Видяхте ли? Не е ли забележително?“

След като вече се беше разположил удобно, нямаше извинение да не насочи отново мислите си към Роби Бишоп и Дани Уейд. Или по-скоро към Дани Уейд и Роби Бишоп. Възможно бе и Дани Уейд да не е първата жертва на Сянката, но след старателно ровене из интернет, Тони не беше успял да открие нищо, което би могло да мине за по-ранна проява на уменията му.

— Струва ми се, че обичаш планирането и крайния резултат, но се вълнуваш особено от самото деяние — поде той. — Технически погледнато, все още не си истински сериен убиец, но вървиш в тази посока. Необичайното при теб се дължи на това, че подбудите при повечето серийни убийства са сексуални. Може на пръв поглед невинаги да изглежда така, но всеки път се оказва, че именно това е сърцевината на случая — увреждане в системата, което налага изкривени сценарии, с които да се постигне онова, което идва естествено за повечето хора. Но ти нямаш за цел нищо подобно, нали? За теб жертвите не представляват интерес като тяло, като обект на желание. Поне не и на сексуално желание.

Но какво тогава извличаш от цялата работа? Възможно ли е да става дума за политическа позиция? Посланието да е нещо от рода на „унищожете богатите“? Да не би да си някакъв неомарксистки воин, поставил си за цел да наказва тези, които трупат богатства и отказват да ги споделят с онези, които са си останали там, откъдето нашите герои са тръгнали? Може да се открие известен смисъл… — той се загледа в тавана, прехвърляйки мисълта в главата си, оглеждайки я от различни ъгли.

— Но ако наистина е така, защо тогава не огласиш кой си? Не можеш да изпратиш политическо послание, ако то е написано на език, който никой не разбира. Не. Ти не правиш това, за да подчертаеш някакъв абстрактен политически възглед. Въпреки всичко, тук има нещо лично.