Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Нищо чудно — каза Крис. — Ти и компютри? От това, което ми е известно…
— Той разбира доста повече, отколкото е склонен да покаже — намеси се Стейси, учудвайки и себе си със своята откровеност. В погледа, който Сам й отправи, нямаше топлота, а само студена бдителност. Тя забеляза как Крис се опитва да оцени положението. Доколкото я познаваше, Крис щеше да се опита да използва напрежението между нея и Сам в полза на работата така, че то да работи в полза на целия екип. Стейси очакваше с тревога развитието на събитията.
— Какво точно искаш да правиш, Сам? — попита Крис, оглеждайки и двамата.
— Мислех си, че ще освободя Стейси да върши нещо по-сложно, ако се заема с изчитането на пощата — каза Сам с невинно ококорени очи.
Крис погледна към Стейси.
— Това може ли да бъде проблем?
„Може, защото ако открие нещо, той ще се постарае да представи нещата така, че да излезе, че аз съм го пропуснала, а той да бъде похвален. Защото му нямам вяра. Защото ми се струва, че може да започна да го харесвам прекалено много и не искам той да нахлуе в личното ми пространство“.
— Въпрос на секретност, сержант Дивайн. Не е хубаво тези документи да циркулират из системата. При случай като този, ако някаква информация се озове не там, където трябва, докато се усетим, ще излезе и в таблоидите.
— Разбирам съображенията ти, но Сам е един от нас, Стейси. Той съзнава колко важно е да се съхранява поверителността на информацията. Не разбирам какъв е проблемът. Ако Сам няма върху какво друго да работи, може спокойно да се заеме с по-незначителните ти задължения.
— Няма проблем, сержант — Стейси отново се обърна към мониторите си, защото не искаше Крис да забележи колко е вбесена. — Ще разпечатам всички файлове, за които става дума — каза тя в последен опит да предотврати възможността Сам да има пряк достъп до материалите.
— Няма нужда — отвърна Сам. — Просто ги свали на диск, или ми ги прати на пощата. Нямам проблеми с четенето на екран.
Стейси можеше да прецени кога се налага да капитулира. Ама наистина, каква полза да имат в екипа лесбийки, ако те са на страната на мъжете?
— Добре — измърмори тя.
Един час по-късно, когато Карол пристигна, Стейси вече не се интересуваше кой ще чете пощата на Роби Бишоп, тъй като си имаше много по-сериозни грижи.
Карол се взираше невярващо в екрана. Във временната пощенска кутия, създадена от Стейси за отговорите на хората, регистрирани в „Най-хубавите дни от нашия живот“, имаше вече над двеста отговора. Тя загледа слисано Стейси.
— Вероятно това доказва правотата на твърдението ти, че трябва да привлечем виртуалното общество на наша страна — каза тя сухо. — И какви бяха точно въпросите, които им изпрати?
Стейси доби отегчен вид.
— Обичайното — кога са учили, дали са познавали Роби, всичко, което могат да си спомнят за свои лични контакти с Роби, когато са били ученици, или по-късно. Да изпратят скорошни свои снимки, както и снимки на други техни съученици. Дали си спомнят какво са правили в четвъртък вечерта и има ли някой, който може да потвърди думите им. А също и дали имат някакви идеи по въпроса кой би могъл да иска смъртта на Роби и защо — тя се усмихна. — Вероятно немалко хора ще ни насочат към онези с дебелите портфейли, които притежават „Челси“ и „Ман Юнайтед“.
Карол беше съгласна с разсъжденията на Стейси.
— Добре. Крис и Пола, искам да си разпределите тази работа. Да отделите всички, които ви се виждат перспективни. Разпечатайте снимките им — и още тази вечер отидете отново в „Аматис“ с тях. Да видим дали някой от клиентите или персонала няма да разпознае някои от лицата.
Крис се приведе към монитора, за да го види по-добре.
— Работата е много — докато си говорехме, са пристигнали още четири мейла. Може да ни потрябват още хора.
— Разбирам. Вижте как ще се справите тази сутрин, и ако решите, че работата върви бавно, ще осигурим помощ — Карол се озърна. — Сам, върху какво работиш сега? — попита тя.
— Писмата на Роби — отвърна той, без да вдига глава.
— Добре. Ако се наложи, остави тази работа за по-късно и помогни на Крис и Пола.
Карол започна да прехвърля на ум какво още трябваше да се направи. Кевин се беше заел с точното документиране на мястото за поклонение пред стадиона „Виктория Парк“ и с оценката на получената информация; вероятно в даден момент щеше да се свърже с нея, за да представи за сверяване евентуалните улики. Всички работеха усилено, но въпросът беше имаха ли някакъв смисъл усилията им? Дали вървяха в правилната посока? И как биха могли да разберат дали е така?