Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
— И Химлер избрал това място — каза Пейнтър. — Дълбоко в пазвата на Хималаите. Каква лудост! — Той поклати глава.
— Често не геният, а лудостта придвижва света напред. Кой друг, ако не лудият, би се прицелил толкова напред, към невъзможното? Което в крайна сметка се оказва възможно.
— Или пък изобретява най-ефикасния метод за геноцид.
Анна въздъхна.
Лиза върна разговора към основната му тема.
— И какво станало при тестовете с хора? — Тонът й издаваше само чисто научен интерес.
Анна отново се обърна към нея, делово, като към колега.
— При възрастните ефектите били все така пагубни. Особено при по-високи дози. Но изследванията не се ограничили само до възрастни индивиди. Когато изложили на лъчението зародиши в утробата, едно от всеки шест родени деца показвало забележителни подобрения. Промени в гена на миостатина довели до деца с по-развита мускулатура. Били установени други подобрения. По-остро зрение, по-добра координация ръка-око и удивителен коефициент на интелигентност.
— Суперменчета — каза Пейнтър.
— Уви, тези деца рядко надживявали втората си година — каза Анна. — Накрая и при тях се появявала общата дегенерация на организма, избледняването. В тъканите се формирали кристали. Пръстите на ръцете и краката некротизирали и падали.
— Интересно — каза Лиза. — Прилича на страничните ефекти при първата серия тестове.
Пейнтър я погледна. Наистина ли току-що беше казала „интересно“? Не сваляше очи от Анна, гледаше я направо като хипнотизирана. Как бе възможно да отдели до такава степен морала от науката? После забеляза лявото й коляно — подскачаше нервно под плота на масата — и сложи ръка върху него. Лиза потръпна. Лицето й обаче си остана пасивно. И чак тогава Пейнтър си даде сметка, че интересът й е изцяло фалшив. Потискаше гнева и ужаса си, та двамата да разиграят стария номер с доброто и лошото ченге. Привидното й съдействие му позволяваше да вмъква по някой и друг неудобен въпрос в разговора и дори да получи отговорите, които му бяха нужни.
Пейнтър стисна леко коляното й, в знак, че е разбрал замисъла.
Лиза продължи да играе ролята си.
— Споменахте, че само при едно на шест бебета се забелязвали тези краткотрайни подобрения. А останалите пет?
Анна кимна.
— Били мъртвородени. Или заради мутации на зародиша, или заради смърт на майките. Смъртността била много висока.
— И кои са били всичките тези майки? — попита Пейнтър; даваше израз на възмущението си — и на своето, и вместо Лиза. — Не са били доброволки, предполагам.
— Не съдете прибързано, господин Кроу. Знаете ли каква е смъртността при новородените в собствената ви страна? В някои страни от Третия свят тя е дори по-висока, без никаква полза от смъртта на децата там.
„О, Господи, не може да говори сериозно!“, помисли Пейнтър. Сравнението й беше направо нелепо.
— Нацистите имали своята висша цел — продължи Анна. — Ако не друго, поне са я следвали неотклонно.
Пейнтър затърси достатъчно силни думи, но гневът върза езика му.
Вместо него се обади Лиза. Ръката й намери неговата върху коляното й и я стисна силно.
— Предполагам, че учените са търсели начин да настроят допълнително Камбаната, така че да елиминират страничните ефекти.
— Разбира се. Но не постигнали кой знае какво до края на войната. Има данни само за един пълен успех, но и това е повече в сферата на легендите. Едно уж съвършено дете. Преди това всички деца, родени под въздействието на Камбаната, показвали известни несъвършенства. Бели петна по тялото заради липса на пигментация, органова асиметрия, очи с различен цвят. — Анна хвърли поглед към Гюнтер, после отново се обърна към Лиза. — Но онова дете, изглежда, нямало никакви дефекти. Дори несъвършеният по онова време анализ на генома на момченцето не показвал никакви аномалии. Уви, не знаем нищо за техниката, с която бил постигнат този резултат. Научният ръководител на екипа извършил този последен експеримент тайно. Когато дядо ми отишъл да евакуира Камбаната, научният ръководител се противопоставил и унищожил всичките си лабораторни записки. Детето умряло малко след това.
— От страничните ефекти?
— Не, дъщерята на научния ръководител удавила и себе си, и бебето.
— Защо?
Анна поклати глава.
— Дядо ми не искаше да говори за това. Както казах, цялата тази история е повече легенда, отколкото документиран факт.