Черният орден

— Въпреки забележителния напредък Рицарите все така ставали жертва на болестта. Симптомите все още се появявали около двегодишната им възраст, но били значително по-поносими. Острата дегенерация отпреди се превърнала в хронична. А с по-голямата продължителност на живота се появили и нови симптоми — психически увреди. Остра параноя, шизофрения, психози.

Лиза се обади:

— Тези, последните симптоми… приличат на онова, което сполетя монасите в манастира, нали?

Анна кимна.

— Всичко зависи от степента на облъчване и възрастта на облъчения. Децата, изложени вътреутробно на контролирани нива от квантовата радиация на Камбаната, показвали подобрения, последвани от пожизнена хронична дегенерация. Докато възрастните, като мен и като Пейнтър, които са били изложени на умерени количества неконтролирана радиация, страдат от по-остра форма на същата дегенерация с по-бързо влошаване на общото състояние. Монасите обаче, изложени на високо ниво радиация, са преминали директно към фазата на психическата дегенерация.

— A Sonnekonige? — попита Пейнтър.

— Също като при нас, и за тяхната болест няма лечение. Даже при тях е по-лошо, защото ако в Камбаната се крие надежда за нас, то те са имунизирани срещу въздействието й. Изглежда, ранното излагане на лъчението й ги прави резистентни към по-нататъшна подобна манипулация — за добро или зло.

— Значи когато те полудеят… — Пейнтър си представи как разни откачили супермени беснеят из замъка.

— Такова състояние би било заплаха за сигурността ни. Така че в крайна сметка опитите с хора бяха прекратени.

Пейнтър не успя да скрие изненадата си.

— Зарязали сте изследванията?

— Не точно. Тестовете с хора вече бяха станали неефикасни като експериментален метод. Твърде много време минаваше до отчитане на резултатите. Преминахме към нови модели. Модифицирани видове мишки, зародишна тъкан, отглеждана ин витро, стволови клетки. След като човешкият геном беше окончателно картографиран, ДНК тестовете станаха значително по-бърз метод за оценка на резултатите. Работата ни се ускори. Подозирам, че ако бяхме възобновили проекта Sonnekonige, днес щяхме да разполагаме с много по-добри резултати.

— И защо не го възобновихте?

Анна сви рамене.

— При опитните ни мишки все още се проявява деменция, а това е обезпокоително. Но основната причина да се откажем от експериментите с хора е друга — през последното десетилетие интересите ни се изместиха в нова посока. Вече не се виждаме като предвестниците на нова господарска раса. Наистина вече не сме нацисти. Вярваме, че от нашето дело, след като го усъвършенстваме, може да се възползва човечеството като цяло.

— Тогава защо не излезете на светло? — попита Лиза.

— И да приемем ограниченията, налагани от законите на международната общност и невежеството на игнорантите? Науката не е демократичен процес. Подобни спорни ограничения от морално естество биха забавили напредъка ни десеторно. А това е неприемливо.