Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Зает съм! — обажда се мъжки глас отвътре.
— Куриерът дойде — обяснява момичето.
— Идвам веднага — казва мъжът, по-тихо.
И наистина идва веднага. Уай Ти не забелязва да се е бавил — да си е вдигнал ципа или да си е измил ръцете, например. Облечен е в черен костюм със свещеническа якичка и пътьом намъква отгоре леко черно расо, когато нахлува в детския кът, тъпчейки наред с черните си обувки екшънгерои и бойни звездолети. Косата му е черна, силно напомадена, с отделни сиви кичури. Носи бифокални очила с телени рамки с лек кафеникав оттенък. Има много едри пори.
Когато се е приближил до Уай Ти достатъчно, че тя да забележи всички тези детайли, тя усеща и мириса му. Лъха на „Олд Спайс“ плюс силна миризма на повръщано от дъха му. Но не е драйфал от преливане.
— Дай т’ва — изстрелва той и дръпва алуминиевото куфарче от ръката й.
Уай Ти не позволява на никого да се държи така с нея.
— Първо трябва да се подпишеш — заявява тя. Но знае, че вече е твърде късно. Ако не ги накараш първо да подпишат, прецакан си. Нямаш власт, нямаш влияние. Ти си само една хлапачка на скейтборд.
Тъкмо затова Уай Ти никога не позволява на никого да изтръгва пратки от ръката й. Но този тип е свещеник, за Бога. Не че тя разчиташе на това. Той изтръгна куфара от ръката й, а сега търчи с него към кабинета си.
— Аз мога да подпиша — предлага момичето. Изглежда уплашена. Нещо повече — като че й прилошава.
— Трябва той да подпише лично — отвръща Уай Ти. — Преподобният Дейл Т. Торп.
Шокът вече й е минал и започва да се вбесява. Затова просто влиза след него в кабинета му.
— Не може да влизаш там — обажда се момичето, но го произнася унесено, тъжно, сякаш вече е започнала да забравя всичко това. Уай Ти отваря.
Преподобният Дейл Т. Торп е седнал на бюрото си. Алуминиевото куфарче е отворено пред него. Пълно е със същите ония сложни джунджурии, които тя видя оная вечер след историята с Гарвана. Преподобният Дейл Т. Торп като че е вързан за уреда с каишка на врата.
Не, всъщност носи нещо на верижка на врата си. Държал го е под дрехите, както Уай Ти държи кучешките медальони на Чичо Енцо. Сега го е извадил и го е пъхнал в процеп вътре в алуминиевото куфарче. Оказва се ламинирана лична карта с баркод.
Той изважда картата и тя увисва на гърдите му. Уай Ти не може да познае дали я е забелязал. Той чука по клавиатурата с два пръста, пропуска букви, започва пак да пише.
Моторите и сервомеханизмите вътре в алуминиевото куфарче забръмчават и потръпват. Преподобният Дейл Т. Торп е извадил една от малките стъкленички от скобата на капака и я е пъхнал в гнездо до клавиатурата. Тя бавно потъва в машината.
Стъкленичката отново изскача навън. Червената пластмасова тапа излъчва зърнеста червена светлина. В нея са вградени малки светодиоди и те изписват цифри, броят секунди: 5, 4, 3, 2, 1…
Преподобният Дейл Т. Торп вдига тръбичката към лявата си ноздра. Когато броячът стига до нула, тръбичката изсъсква като въздух, излизащ от вентил на гума. В същото време мъжът вдъхва дълбоко, всмуква всичко в дробовете си. После сръчно изстрелва тръбичката в кошчето за боклук.
— Преподобни? — обажда се момичето. Уай Ти се обръща и я вижда как се носи към кабинета. — А сега може ли и на мен, моля ви?
Преподобният Дейл Т. Торп не отговаря. Той се е свлякъл върху кожения си въртящ се стол, вторачен в неоновата снимка в едър план на Елвис от времето на войниклъка, нарамил пушка.
26
Когато се събужда, вече е около обяд. Той е пресъхнал от слънцето, а над главата му кръжат птици и се мъчат да решат жив ли е или мъртъв. Хиро слиза от покрива на кулата, захвърля предпазливостта на вятъра и изпива три чаши лосанджелиска чешмяна вода. Вади от хладилника на Дей5ид бекон и го мята в микровълновата печка. Повечето от хората на Генерал Джим са си тръгнали, останала е само символична войнишка стража долу на пътя. Хиро заключва всички врати към склона, защото Гарвана не му излиза от ума. После сяда на кухненската маса и влиза в Метавселената.
„Черното слънце“ е пълно предимно с азиатци, включително много хора от бомбайската киноиндустрия. Те се зяпат един друг, приглаждат черните си мустаци и се опитват да си представят що за екшън с хипернасилие ще се върти догодина в Персеполис. Там е нощ. Хиро е един от малцината американци в заведението.