Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Единствените останали в града са бездомниците, хранещи се с отпадъци, имигрантите, изхвърлени като шрапнели от разрухата на Азиатските сили, младите хулигани и техномедия-духовенството на Големия Хонконг на господин Ли. Будни млади хора като Дей5ид и Хиро, поели риска да живеят в града, защото обичат стимулацията и знаят, че все някак ще се оправят.
25
Уай Ти не може да определи къде точно се намират. Ясно е, че са попаднали в задръстване. Не че ставащото може някак да се предвиди.
— Уай Ти трябва вече да се чупи оттук — обявява тя.
Отпървом никаква реакция. После хакерът се обляга на стола си, втренчва се през очилата — пренебрегва триизмерния компютърен образ, наслаждава се на прекрасния изглед на стената.
— Добре — казва той.
Бърз като мангуста, мъжът със стъкленото око се втурва вътре, изважда алуминиевия куфар от криогенния цилиндър и й го подхвърля. Междувременно един от излежаващите се мафиоти отваря задната врата на камиона и им разкрива прекрасна гледка към автомобилното задръстване на булеварда.
— Още нещо — казва мъжът със стъкленото око и напъхва един плик в един от многобройните джобове и джобчета на Уай Ти.
— Какво е това? — пита тя.
Той вдига отбранително ръце.
— Не се тревожи, просто нещичко. А сега се задействай.
Той махва на типа, който държи дъската й. На него май му е досадно — просто й я подхвърля. Дъската се приземява под странен ъгъл на пода помежду им. Но спиците отдавна са видели приближаващия под, изчислили са всички ъгли, изпънали са се и са се свили като краката на баскетболист, приземяващ се след чудовищен плонж. Дъската пада на крака, накланя се насам, после натам, постига равновесие, тръгва право към Уай Ти и спира до нея.
Тя стъпва отгоре й, ритва няколко пъти и изхвърча през задната врата на камиона върху предния капак на понтиака отзад, който ги следва по петите. Предното му стъкло е добра повърхност за отскачане и когато пада на платното, вече е успяла сръчно да се извърти. Собственикът на Понтиака надува възмутено клаксона, но няма как да я подгони, защото движението е напълно замряло. Уай Ти е единственото нещо на километри наоколо, способно изобщо да се движи. В което, на първо място, е и целият смисъл на Куриерите.
„Райските врата на Преподобния Уейн“ № 1106 са доста големички. Малкият сериен номер намеква за старост. Били са построени отдавна, когато земята е била евтина, а парцелите — грамадни. Паркингът е полупълен. Обикновено при Преподобния Уейн е пълно със стари трошки с изписани по задните брони с лак за нокти смахнати испански лафове — колите на центроамериканските евангелисти, дошли на север да си намерят свястна работа и да избягат от безмилостно католическия стил в родината си. На този паркинг има и доста съвсем нормални стари кукленски колички с номера от всички бърбклави.
По тази отсечка на булеварда движението е малко по-добре, затова Уай Ти навлиза в паркинга с прилична скорост и прави една-две обиколки около франчайза, за да убие инерцията. Трудно е да устоиш на гладък паркинг, когато си на скорост, а погледнато от една недотам пуберска гледна точка, добра идея е да се поогледаш, да се запознаеш с обстановката. Уай Ти разбира, че този паркинг е свързан с паркинга на съседния франчайз — Автоморга („Превръщаме всяко возило в ПАРИ за минути!“), който на свой ред преминава в паркинга на съседен търговски център. Преданият трашър вероятно може да стигне от Ел Ей чак до Ню Йорк, като само преминава от един паркинг в друг.
Този паркинг на места издава пукащи и приплъзващи звуци. Тя поглежда надолу и вижда, че зад франчайза, до контейнера за боклук, асфалтът е осеян с малки стъклени тръбички, същите като онези, които Скръц-Скръц оглеждаше снощи. Въргалят се наоколо като фасове зад бара. Когато подложките на колелата й прегазват тръбичките, те изскачат изпод тях и се пръсват по платното.