Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Идва някаква монахиня — разтревожено каза Лена. — С пистолет.
Роланд се стресна.
Грей се надигна на колене и извади пистолета си.
Лена се обърна към тях и този път в гласа ѝ се четеше облекчение.
— Сейчан е.
Грей тупна обратно по задник и изпъшка:
— Слава богу!
След секунди Сейчан влетя в параклиса като някакъв черен ястреб. Прецени всичко с един поглед и очите ѝ се спряха върху зейналата в пода дупка.
— Май сте били заети — отбеляза тя.
— А ти май имаш ново призвание — изхриптя Грей и погледна раздраното ѝ расо. — Тези цепки са доста съблазнителни. Допадат ми.
Роланд се намръщи на непристойните му думи, но долови загрижеността им един за друг и обичта им и не каза нищо.
— Стига глупости — каза Сейчан, отиде при Грей, подаде му ръка и му помогна да се изправи. — Да се махаме преди да се е появил още някой.
Той се усмихна.
— Благодаря, скъпа.
— Все някой трябваше да ти измъкне задника от огъня.
— Е, малко закъсня за това. — Грей закуцука към вратата, после погледна назад към скритото стълбище и на лицето му се изписа недоумение.
— Първата граната, която се търкулна преди плочата да се затвори… какво стана с нея?
— Полетя покрай нас и падна по стъпалата — отвърна Лена.
— Взриви се в пещерата долу — каза Роланд. — Главата ми още кънти от взрива.
— Но поне главите ни са си все още на раменете — добави Лена.
— Ами Мадоната на Кирхер и скелетът?
— Проверихме… преди да се стовариш отгоре ни. — Роланд поклати глава. — Гранатата е избухнала в краката на Мадоната. Бронзовата статуя се е катурнала и цялата е смазана и обгорена.
— А костите са станали на прах — Лена въздъхна. — Все пак разполагаме с онова, което прибрахме. Да се надяваме, че ще успеем да…
Отвън проехтя изстрел.
Роланд се обърна към вратата, но Сейчан се втурна покрай него, като изблъска Лена навътре в параклиса.
Насочи пистолета си надолу по стълбището — и изруга.
Роланд изтича до прозореца, от който се виждаше църковният двор, и видя паднала на пътеката монахиня. Видя и как някаква жена прескача през оградата и изчезва.
— Какво става? — попита Лена.
Без никакви обяснения Сейчан се втурна навън.
Грей закуцука след нея. На вратата се обърна и нареди:
— Стойте тук!
След като останаха сами, Роланд погледна Лена.
Тя прехапа устна, поклати глава и изруга:
— Майната му.
Макар че не би избрал точно този израз, той напълно споделяше чувствата ѝ. Беше му писнало да се крие в сенките и да чака безпомощно. Твърдо решени, двамата с Лена излязоха от димящия параклис и се затичаха надолу по стъпалата.
Сейчан стигна двора доста преди тях, клекна до сестра Клара и провери пулса ѝ с лявата си ръка — с дясната държеше пистолета и се оглеждаше за възможна опасност.
Роланд и Лена стигнаха двора няколко крачки след Грей, който се олюляваше от изтощение.
— Какво стана? — попита той и забърза напред.
Сейчан се обърна към тях. Лицето ѝ беше буря от емоции, повечето мрачни и гневни.
— Оная мръсница я е пробола със собствения ми нож! Измъкнала го е от крака си и я е намушкала. Не се сетих да го взема, преди да дойда при вас.
Роланд клекна до сестра Клара и с облекчение видя, че е жива, макар и тежко ранена. Кръвта се бе просмукала в одеждите ѝ и течеше около стоманената дръжка, стърчаща от корема ѝ.
— Опитах да я застрелям… — изхриптя Клара. — Беше твърде бърза.
— Не говори — каза той. — Ще се оправиш.
Клара го погледна умоляващо.
— Простете, отче.
— Няма какво да ти прощавам, дете мое. — Роланд погледна към другите, неуверен какво да прави.
Далеч откъм долината долетяха сирени. Две монахини изскочиха от задната врата на църквата. Едната носеше червено пластмасово куфарче за първа помощ.
— Трябва да се махаме оттук — каза Сейчан и се изправи.
Лена се поколеба.
— Но сестра Клара…
Роланд стисна ръката на монахинята. И той отказваше да я остави.
— Не мисля, че е засегнато нещо важно — каза Сейчан. — Ще оцелее, докато дойде помощта.
Думите ѝ бяха безжалостни, но Роланд чу и болката и вината в гласа ѝ.
Сестра Клара впери поглед в него и прошепна слабо, но решително:
— Вървете. Каквото и да целят онези potwory, спрете ги.
— Обещавам — каза Роланд.
Лена кимна.
Роланд се изправи, дръпна се настрани и остави младата монахиня на грижите на сестрите ѝ. Обърна се към Грей и Сейчан. Не беше сигурен до какво ще доведе всичко това, но в едно беше сигурен.