Колапс
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Взаимозависимость #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Колапс». Краткое содержание книги:
„Джон Скалзи е най-увлекателният и достъпен за масовия читател автор в научната фантастика напоследък.” Джо Хил Почитателите и на „Игра на тронове”, и на „Дюн” ще харесат това неприлично, стряскащо и великолепно написано политико-космическо приключение.
Веждите на Дън помръднаха от чутото, но той реши да не коментира.
— Имперската служба за сигурност ще поиска чертежите на кораба и предложение за маршрут на обиколката.
— Едва ли има предвиден маршрут. Предполага се, че обиколката е неофициална.
— В службата за сигурност ще бъдат много недоволни от това.
— Тогава нека уведомят служителите на Нахамапитин, че трябва да има маршрут, но не ми го казвайте. Искам да бъда изненадана.
— Да, Ваше величество. Вие наредихте да ви уведомя и ако има новини от граф Клермон, който е на Край.
— Какви са новините?
През първата си седмица като емперо Кардения изпрати писмо на графа, за да му съобщи за смъртта на Атавио VI и да поиска последните резултати от неговите изследвания. Но беше прекалено рано той да отговори.
— Не са за самия граф Клермон, а за неговия син лорд Марс Клермон. Пристигнал е преди малко с петица на Дома Лагос и ще бъде в имперската станция след около трийсет часа. Моли за аудиенция.
— Неговият син, значи?
— Да, Ваше величество.
— Сигурно ли е, че е негов син?
— Съобщението беше кодирано със същия шифър, който граф Клермон използва в цялата си кореспонденция с нас. Потвърдено е.
— Да не се е случило нещо с графа?
— Не се споменава за това в съобщението. Да го включа ли във вашия график, или да го препратя към някого?
Канцеларията на емперо имаше четиресетина служители, които се срещаха с по-незначителните чиновници, бюрократи и придворни. Ако някой от тях се окажеше по-важен, Дън получаваше доклад и решаваше дали да привлече вниманието на владетелката към случая.
— Включи го в графика.
— Мога да отделя за него петнайсет минути преди вашата разходка с Амит Нахамапитин, по което и време да се състои тя. Така лорд Клермон ще има достатъчно време да слезе от кораба и да се качи в совалка до Си'ан.
— Уреди някой да го посрещне. Вероятно идва за пръв път на Средоточие. Не искам да се залута някъде.
— Добре, Ваше величество.
— Имам ли други задължения до края на деня?
— Само дреболии. Нищо, което не може да бъде отложено.
Кардения кимна.
— Значи ще си поприказвам с моите предшественици. По темата за политическите бракове.
— Те са знаели всичко по въпроса, Ваше величество.
— Как да бъде иначе.
Кардения тръгна към Стаята на спомените.
14
— Имаме два твърде сериозни проблема — каза Кива на графиня Хума Лагос, нейна майка и матриарх на Дома Лагос. — И единият е по-голям от другия.
— Да започнем с по-малкия — предложи Хума.
— Шибаните Нахамапитин.
Хума се разсмя.
Седяха в офисите на Дома Лагос, разположени в Дома на гилдиите, най-внушителното частно здание на Средоточие. Домът на гилдиите съществуваше от седем столетия и в него бяха настанени някои от най-старите и най-влиятелните Домове на Взаимозависимостта, а по-малки сгради на по-незначителни Домове се скупчваха наоколо като молители. Близостта на централата на някой Дом до Дома на гилдиите очертаваше приблизителна карта на политическото влияние. Лагос се помещаваха в самия Дом на гилдиите и заемаха три етажа от него. Домът Нахамапитин беше няколко етажа над тях, но разполагаше само с един етаж и половината от следващия. За Дома Ву на имперския род бяха отредени последните дванайсет етажа и покривът — толкова нависоко, че човек на практика можеше да се протегне и да докосне купола в Първа стъпка, където бе построен Домът на гилдиите.
Графиня Лагос обикновено не се застояваше в Дома на гилдиите. Управляваше бизнеса си от системата Икойи, откъдето произхождаше Домът Лагос, а неин братовчед бе назначен за директор в Средоточие и Си'ан. Пристигна обаче преди седмица, за да участва в последните преговори за взаимно лицензиране с Дома Джемисин. Граф Джемисин трябваше да дойде след два дена, но дотогава Кива се възползва от шанса да сподели затрудненията си направо със своята майка, а не с лорд Претар, старшия директор на Дома в Средоточие, когото бездруго смяташе за самодоволен смотаняк.
— И какви проблеми имаме с Нахамапитин освен обичайните? — попита Хума.
— Първо, убедена съм, че Нахамапитин са уредили саботажа на нашите продукти на Край, като са разпространили вирус и с това са дали повод на херцога на планетата да ни наложи ембарго и да блокира нашите сметки. Второ, убедена съм, че Грени Нахамапитин, техният директор на Край, е убедил херцога да блокира парите ни и след това да се възползва от тях, за да финансира продължаващата гражданска война с въстаниците. Трето, на практика съм сигурна, че Нахамапитин и конкретно Грени са подстрекателите на това въстание, но не мога да го докажа. Четвърто и най-важно, извратенякът Грени Нахамапитин се опита да заложи бомба в нашия кораб и насъска шибани пирати да ни подгонят.