Колапс

— Не. Не предпочитам.

Атавио VI кимна.

— Спомни си, че имах причина да ти предложа името Грейланд. За да ти напомня какво трябва да бъде направено. И за да те вдъхновява да го направиш.

— Как мислиш, имам ли полза от това?

— Вече нямам мнение.

— Добре де, престори се, че имаш.

— Питаш евристична компютърна мрежа за мнението й.

— Да, питам — как мислиш, имам ли полза от това?

В краткото мълчание Кардения беше готова да се закълне, че образът на Атавио VI трепна за нищожна частица от секундата.

— Да. Мисля, че имаш полза от това.

— Видя ли, не беше толкова трудно.

— Напротив.

Кардения се засмя, но млъкна веднага.

— Знаеш, че Взаимозависимостта е изградена върху лъжа — каза след малко.

— Да, знам. Ако не лъжа, поне злонамерено изкривяване на първоначалното й предназначение.

— Лъжа е — натърти Кардения. — И аз го знам. И ти го знаеш. Всеки емперо го е знаел. Всички големи Домове, които съществуват още от основаването на Взаимозависимостта, също знаят, а и по-дребните са убедени в това. Всички сме се примирявали и съгласявали да живеем с тази лъжа. Векове наред.

— Да.

— Струва ми се, че разплатата е близка — каза Кардения и вдигна ръка, за да не й отговаря. — Нека е ясно — само ми се струва. Нямам разумни доводи. Но предчувствието е твърде силно. Защото знам, че сме създали Взаимозависимостта за собствена изгода, но сме се престрували, че облагодетелства всички. И затова си представям изчезването на Потока като отсъждане на вселената.