Фантомът на паметта

— И много ли такива момичета е имал? — попитах аз, неспособен да повярвам, че моята Светка, моето Папагалче, може да се хване в такъв капан.

— Не е установено с точност, но са най-малко петнадесетина. С неговия график е трудно да се установи със сигурност. Нали разбираш — той не завърта главите на момичетата едно подир друго, а според това кое кога се появява на хоризонта. Намерят му някоя, той започва да върти любов с нея, а след две седмици му намерят още една. Гарик вкарва в оборот и нея, за един месец измъква парите от първата и я зарязва, изгубва два-три месеца с втората, а в това време се появява трета. И така нататък. Освен това прави почивки, докато влиза на лечение, за да намали дозата, иначе не би могъл да пипне никакви пари.

— А сега как стоят нещата? Има ли някоя друга, освен Светка?

Боря ме погледна със съчувствие:

— Дори не зная как да ти го кажа, Дюхон… От една страна, можеш да се радваш, че той си няма друга, освен твоята дъщеря. Но, от друга — това е лошо.

— Защо?

— Защото с днешна дата Светка — или по-точно баща ѝ и неговите пари — са основната им надежда. Разбираш ли, Дюхон, нещата им са вървели добре и момичетата не са давали отпор само в началото, но ако водиш такъв начин на живот, какъвто водят Гарик и неговите авери, мъжката привлекателност бързо помръква. Нищо не остава — нито лице, нито кожа, нито секс, само едни лиги, сополи, празен поглед, надебелен език, разстройство и пъпки. И ако Гарик вече съвсем е изгубил самокритичност и не се вижда на какво прилича в огледалото, то сред аверите му има един-двама, които все още съобразяват това-онова. И те прекрасно разбират, че твоята Светка е последната играчка, която се е хванала на въдицата им. Повече няма да има нищо. И от нея трябва да измъкнат колкото може повече пари. Това, което ще ти кажа сега, не е проверена информация, затова не бива да се плашиш, но и не бива да го забравяш. Да ти го кажа ли?