Фантомът на паметта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Престъпленията на правилния живот #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0151-4
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Фантомът на паметта». Краткое содержание книги:
— Дюхон, при теб кашата, медът, лайната и пчелите са се объркали в един кюп — резюмира той, когато аз с трагичен тон завърших повествованието си. — Недоказан изстрел, недоказан коняк, недоказано следене. Единственото, което можеш да твърдиш със сигурност, е обстоятелството, че някой е пипал книжата ти. Ще стъпим на това, че не си се заблудил в тази своя констатация, макар че би могъл. Но аз ти вярвам. Да допуснем, че наистина някой е пипал и разглеждал книжата ти. И какво от това?
— Ами конякът? Защо го смяташ за недоказан?
— Защото не е доказано, че е бил специално отровен. Той наистина би могъл да е просто едно отровно менте и нищо повече.
— Какви ги говориш, кой ще тръгне да ми подарява фалшифициран коняк! — възмутих се аз.
— Това вече е в сферата на предположенията. — Боря разпери ръце. — Ти сам си го измислил. Коняк е имало — не споря, и твоят Фомич е сръбнал от него и се е възнесъл — също не споря. Но никой не е установил какво е имало в този коняк.
— Добре де, а следенето?
— Забелязал си открехнатата врата и си чул стъпки. Но видял ли си кой е бил там? Говорил ли си с този човек? Попитал ли си го защо наднича, докато ти тренираш във фитнесзалата? Не. Не си го видял, не си разговарял с него, не си го питал. Тогава как можеш да твърдиш, че го е направил някой, който е имал зла умисъл? А може би е била някоя твоя поклонница, някаква фенка? Или някой любопитен субект от тукашните пациенти. Или медицинската сестра се е притеснила за състоянието ти и е решила да провери как се чувстваш и дали не се пренатоварваш. Дюхон, научи се най-сетне да различаваш реалността от измислицата. Разбирам, че си писател, че живееш в една реалност и създаваш друга и че и двете са толкова дълбоки и всеобхватни, че невинаги можеш да ги разграничиш. Но на твоите години вече е време да се научиш да виждаш границата. А ти ту изпадаш от една крайност в друга, ту всичко при теб е измислица и полет на фантазията, ту започваш да вярваш на всичко и да откриваш навсякъде козните на врага.
— Ами Елена? Елена не е измислица, тя е жива, от плът и кръв, тя съществува. Ако искаш, мога да те запозная с нея, за да се убедиш, че не ми се привижда.
Боря така се разсмя, че в очите му дори избиха сълзи.
— Ще ме умориш, Дюхон! Стига с тази Елена! Нима наистина мислиш, че група безмозъчни наркомани са способни да ти подставят такава жена? Откъде ще намерят толкова пари, та да плащат за престоя ѝ тук? И откъде ще съберат толкова подробни сведения за характера и вкусовете ти? Избий си това от главата. Виж какво ще ти кажа: веднъж в живота си си попаднал на стойностна жена, която не те дразни и споделя твоите мисли и убеждения, така че се хвани за нея с две ръце и не я изпускай. Опомни се, момче!
Но аз продължих да упорствам. И дума не можеше да става за никакво влюбване. И за пълното сходство на душите — също, в това пък изобщо не вярвах, дори теоретично. Елена бе инструктирана и подставена при мен със специална задача и в това нямаше никакво съмнение. Ако не от Гарик и неговите авери, тогава от милиционерите.
— Тук има за какво да се помисли — ненадейно се съгласи Боря. — Историята с книгата е сериозно нещо. Макар че убийството на твоя генерал също все още не може да бъде повод за паника, защото ти не знаеш със сигурност кой го е убил и дали бандитите са били истински, или не са били истински. Ако искаш, мога да събера информация за твоята Елена. Нищо не ти гарантирам, но мога да опитам. Искаш ли?
— Искам — твърдо отвърнах аз. — Все пак поне за нещо да имам някаква яснота.
— Това вече е вярно — одобрително изсумтя Викулов.
— И още нещо… — Запънах се, тъй като не бях съвсем сигурен, че в мисълта, която ми хрумна, има здрав разум. Но както се казва — на страха очите са големи и вече бях готов да подозирам всички във всичко. — Би ли могъл да събереш информация за още един човек?
— За кого?
— За психоаналитика, който в момента се занимава с мен.
— А какво не е наред с него?
— Не зная. Като че ли всичко е наред. Много приятен човек и добър специалист. Но си помислих, че ако искат да ми подставят някого, това може да бъде или жена, или лекар, с когото мога да водя дълги и откровени разговори.
— Мъдро — отново се съгласи Боря вече за втори път по време на днешния ни разговор, което според мерките на нашето общуване беше направо нечувано. — Имаш право. Впрочем откъде се взе този лекар? Кой ти го препоръча?