Триумфът на кралицата [bg]

— Какво е това? — прошепна един от хората ми озадачен.

Те също го виждаха. Не беше просто плод на въображението ми.

— Сир? Какво ще кажете за няколко ребърца заедно с овнешкото? — Месарят бъбреше неспирно, отчаян. — Вижте, ето тук! Можете да си изберете от всичко това!

Но аз почти не чувах гласа му, защото гледах онези лози, растящи към един вътрешен вход, който никога не бих забелязал, с проход, закрит от мърляво одеяло.

— Това е магия — промърморих и за миг изпитах нещо средно между благоговение и страх от това — тази тъничка нишка магия, която бе оживяла. Откъде беше дошла? Кой я насочваше?

В този кратък миг реших да последвам предчувствието си, да му се доверя.

— Сир! Сир, вижте! Мога да Ви дам и един бут шунка!

Дръпнах настрана одеялото от вратата, разкривайки коридор, който се съединяваше с извито стълбище. Над нас се чу боричкане и онези магически лози продължиха да се разгъват: пътека в тъмнокафяво и зелено, която да следвам.

— Стрелата — в готовност — изхриптях към стрелеца си с лък.

Чух я как тихо избира отровната стрела от колчана си: тетивата тихо изстена в ръцете ѝ.

Аз измъкнах меча си пръв, воините ми последваха заедно примера ми. Тръгнахме по стълбите: звукът беше истинска буря от трополящи ботуши, блъскащи като юмрук сърца и обезумелите викове на касапина. Увивните растения изчезнаха, стопявайки се в сенките. Изпълни ме безпокойство, когато видях как изчезват.

Вторият етаж беше просто тесен коридор с шест различни врати, всичките затворени.

Щурмувах първата, разбивайки я на трески с един ритник, със стрелеца с лък в готовност зад гърба ми.

Беше слабо осветено помещение, без прозорци. Но имаше многобройни свещи, и на едно легло трепереше момиче, облечено в дрипи. Толкова се изненадах, че не осъзнах, че беше прикована с верига към колоната на леглото, докато тя не изхленчи.

— Не ме наранявайте. Моля ви.

Зашеметен, тръгнах към следващата стая. Ритник, разбиване на трески, отваряне. Още едно момиче, също оковано. А после още едно. Умът ми препускаше, в сърцето ми тлееше ярост, каквато никога не бях познавал. Това не беше просто месарски магазин. Беше незаконен бордей.

В четвъртата стая момичето се беше свило на леглото си, готово да ме посрещне. Не хленчеше, нито се присви уплашено: когато срещна погледа ми, облекчението в очите ѝ бе очевидно, сякаш ме бе чакала да дойда и да разбия вратата, да я намеря.

И после забелязах отново лозите. Те се увиваха около колоните на леглото ѝ, пълзяха по пода ѝ като змии, блещукащи със златисти люспи. Спрях рязко, преди да настъпя една, и осъзнах, че лозата всеки момент щеше да се увие около глезена ми.

Магията, заклинанието, идваше от нея.

Тя беше Кавана. И не можех да дишам, когато я погледнах със сълзи в очите, докато тя ме гледаше.