![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
На една от бойниците над тях се появи непознато лице и извика някакво предизвикателство към Бранден дел Бранден, който му отвърна и с дума, и с жест.
Вратите се отвориха и се отдръпнаха беззвучно на невидимите си панти, а групата пристъпи навътре.
Тъй като нямаше по-добра дума, попаднаха в нещо като вътрешен двор с размерите на футболно игрище. Вонеше на конска пикня и изпражнения, а пък на Карин тези миризми й вдъхнаха кураж.
Лесно ставаше ясно защо. Стената към планината бе високо арковидно преддверие към конюшните, докато тесният проход, през който едвам трима можеха да вървят един до друг, увенчан с бойници, водеше към центъра. Войниците по бойниците, накацали над прохода, щяха да превърнат живота на една настъпваща армия в истински ад, дори и тези бойници да се окажеха единствената защита.
Тя се съмняваше, че е така. Нещо в устройството тук й се струваше познато, въпреки че нямаше представа, къде точно може да е чела подобно нещо. Иначе откъде щеше да знае, че следват завои, а след тях ги очаква широко овално преддверие и че и двата завоя, и преддверието пазят, изненади за нашествениците.
Поклати глава. Нямаше значение. Войници в познатите ливреи в черно и оранжевочервено, характерни за Пламенния Род, ги очакваха във вътрешния двор, въпреки че всеки от тях носеше две ленти на ръкава, на които се виждаше огненият символ, който Карин бе виждала и преди, но не можеше да си спомни къде.
Едно лице надникна през прозореца.
— Ториан дел Ториан, кълна се в брадата на майка ми! — избоботи гласът и отвори със замах вратата на каретата. Гласът принадлежеше на едър дебел мъж, с впечатляващо широки гърди, а усмивката му разкри съвършени бели зъби над изключително черна брада, която спешно се нуждаеше от подстригване и оформяне.
— Я, Ивар дел Хивал — каза Ториан. — Как си?
— О! — отвърна Ивар. — Не мога да се оплача. — Усмивката му стана още по-широка. — Никога не е безопасно да се оплакваш. Виждам, че и ти си добре, нищо че си се позакръглил в шкембето.
— Може и да си прав — съгласи се Ториан.
— Въпреки че не ми е работа да соча с пръст, след като всички пръсти са насочени към мен. — Ивар дел Хивал се потупа по огромното шкембе. — Може и да си стар, но си все така бърз в китката, нали?
Ториан сви рамене.
— И за това може да си прав. Сигурно ще се разбере. — Усмихна се. Карин никога не го бе виждала да се усмихва по този начин. Това бе приятелска усмивка, но в нея прозираше и заплаха.
— Сигурен съм, че ще се разбере. — Той подаде ръка на Карин. Когато Ториан кимна едва доловимо, тя я прие.
— Ти сигурно си жената на моя приятел? — попита той и отвори още по-широко вратата на каретата.
Тя кимна, когато прие помощта му, за да слезе. Тори и Маги вече бяха слезли от каретите си. Бранден дел Бранден и малка група войници ги водеха към следващата порта.
— Карин Торсен — каза тя. — А ти си неговият добър приятел Ивар дел Хивал.
Ръката му бе силна, пръстите белязани от мазоли, но въпреки това бе много внимателен.
— Да, имам тази чест — каза той.
Когато забеляза изпълнения с гняв поглед на Ториан, дебелият мъж най-сетне й пусна ръката.
— Аха, значи е говорил за мен, така ли?
Всъщност не е. Но нямаше никакъв смисъл да признава този факт, поне не тук и сега.
— Как би могъл да се въздържи?
Ивар дел Хивал пъхна пръсти в брадата си.
— В такъв случай, ясно е, че ние с вас ще се разбираме просто чудесно — отвърна той и й предложи ръката си. — Ще ме дариш ли с честта да те придружа до Негово Топлейшество? Той просто няма търпение да ви види. Всички. — Огледа дрехите й. — Само че след като ви поизмием и облечем прилично. Негово Топлейшество не понася небрежността.
— Караш ни да се чувстваме като гости — каза тя. — Не като хора, които са били отвлечени и домъкнати тук под смъртна заплаха.
Ивар дел Хивал прехапа за миг долната си устна и се замисли над казаното.
— Да, така е по-добре, нали? — Той подпъхна ръката й в сгъвката на лакътя си и я погали. — И въпреки това, не вярвай нито на една моя казана дума. Можеш да разчиташ повече на чара ми, отколкото на мен самия.
— Защо ли не ми се вярва това да е истина? — попита тя. — Според мен на теб самия може да се разчита много повече, отколкото на чара ти. А аз те намирам за изключително чаровен.