Вътрешно разследване [bg]

После се обърна към Бъроус.

— Ейб, кога трябва да съм в Белия дом?

— След двайсет и пет минути, сенаторе. Колата ще бъде отпред след петнайсет.

Бъроус посочи Демарко и добави:

— Проверих го за подслушвателни устройства. Чист е.

Все едно изобщо не бе чул Бъроус, Морели се настани зад бюрото си. Бъроус зае позиция отдясно на Демарко, като се облегна на стената — беше прекалено изнервен, за да седне.

Морели изчака тишината да напрегне атмосферата до крайност, преди да попита:

— Защо сте отишли в полицията с тази история, Джо?

Демарко се поколеба. Не можеше да каже, че Махоуни му е наредил.

Преди Морели да успее да реагира, Бъроус се стрелна към Демарко и изкрещя в лицето му:

— Слушай, тъпако! Знаем всяка една дума, която си казал на ченгето. А сега отговори на въпроса на сенатора.

— Контролирай се, Ейб — смъмри го Морели. А към Демарко, със същия мек тон, който беше използвал и преди, отбеляза: — Ейб все пак е прав, Джо. Избягването на въпроса няма да ви помогне. Само ще ме ядоса, а, повярвайте ми, не бихте искали да ме ядосвате.

Откритата ярост на Бъроус не беше толкова ужасяваща, колкото сдържаността на Морели. Ейб беше като залп от пиратки, които припукваха в ухото на Демарко; сенаторът беше като граната — и когато тя гръмнеше, щеше да размаже Демарко из цялата стая.

Майната му, помисли си Демарко.

— Имах информация — каза той, — която сметнах, че полицията трябва да чуе. Беше мой дълг да им я съобщя.

— Разбирам. Значи просто сте си вършели работата. — Морели закима, все едно отговорът на Демарко звучеше смислено.

— Какъв дълг, бе! — не се стърпя Бъроус. — Тоя нещастник се…

Морели вдигна ръка, за да го усмири.

— Наистина ли вярвате, че съм насилвал дъщеря си и че съм убил жена си, Джо?

Като гледаше Морели, действително му се струваше невероятно този красив, уверен бъдещ президент да е извършил нещо толкова отвратително.

— Знам само какво ми каза съпругата ви, сенаторе.

— И кога сте разговаряли с Лидия?

— В деня, след като посетих дома ви. Тя ми се обади.

— Но защо ви се е обадила?

— Не знам. Може би защото бе чула, че се занимавам с дискретни проучвания. — Нищо нямаше да спечели, ако му разкриеше, че Лидия се е свързала с него, защото е искала той да продължи разследването на Тери Финли. Със сигурност знаеше само едно: светът се бе обърнал с краката нагоре. Морели беше убил жена си, а Демарко беше подложеният на разпит.

— И вие наистина сте повярвали на твърденията й — заключи Морели, като клатеше глава в недоумение как някой може да е толкова наивен.

— Беше убедителна.

— Джо, сигурно знаете, че Лидия имаше сериозен проблем с алкохола.