Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 163
Перейти на страницу:

Дойде и Сетракян. Стискаше връзка ключове с потрошените си пръсти. Засуети се с ключалките по решетката на вратата.

— Не приемам залози днес — подхвърли той, като погледна бегло кутията в ръката на мъжа.

— Вижте тук. — Мъжът извади от кутията вързоп от ленена кърпа за хранене и я разви, за да покаже десетина прибора. — Качествено сребро. Изкупувате сребро, знам.

— Изкупувам, да. — Вече отключил вратата, Сетракян подпря дръжката на високия бастун на рамото си и избра един нож. Претегли го в ръката си и потърка с пръсти острието. После опипа джобовете на палтото си и се обърна към Еф. — Да имате десет долара, докторе?

С желанието това да приключи по-бързо, Еф бръкна за парите си и издърпа десетдоларова банкнота. Връчи я на мъжа с кутията за обувки.

След това Сетракян му върна приборите.

— Прибери си ги. Не е истинско сребро.

Мъжът прие с благодарност подаянието и се отдръпна с кутията под мишница.

— Бог да ви благослови.

— Е, това ще го разберем скоро — измърмори Сетракян, докато влизаше в дюкяна си.

Еф погледа как парите му се отдалечават надолу по улицата, след което последва стареца вътре.

— Осветлението е ей там на стената — каза Сетракян, докато затваряше и заключваше вратите.

Нора завъртя и трите ключа наведнъж. Светлината обля стъклените шкафове, витрините и антрето, където стояха. Ъгловото магазинче беше клинообразно и набито в градското каре като с дървен чук. Първата дума, която хрумна на Еф, беше „боклук“. Много и много боклук. Стари стереосистеми, видеокасетофони и друга овехтяла електроника. Витрина с музикални инструменти, между които едно банджо и клавиатура „Кейтар“ от 80-те с форма на китара. Религиозни статуетки и сувенирни чинии. Два грамофона и малки саундбордове. В заключена стъклена витрина бяха изложени евтини брошки и пошла лъскава бижутерия. Окачалки с дрехи, най-вече зимни палта с кожени яки.

Толкова много боклук, че му се сви сърцето. Дали не си губеше скъпоценното време с някакъв луд?

— Вижте — заговори той на стареца. — Имаме един колега. Мислим, че е заразен.

Сетракян го подмина, като почукваше с големия си бастун. Отмести вратата на тезгяха с обвитата си в ръкавицата ръка и ги подкани да влязат.

— Ще се качим оттук.

Задното стълбище ги отведе пред врата на втория етаж. Старецът докосна с пръсти мезузата преди да влезе и подпря високия си бастун на стената. Беше стар апартамент с ниски тавани, застлан с протрити пътеки. Мебелите не бяха подменяни може би от трийсет години.

— Гладни ли сте? — попита Сетракян. — Потърсете наоколо, все ще намерите нещо. — Вдигна капака на луксозната кутия за сладки и извади отворена опаковка „Девил догс“. Взе една паста и разкъса целофанената обвивка. — Не се оставяйте енергията ви да се изчерпи. Пазете си силата. Ще ви трябва.

Старецът отхапа от пълния с крем сладкиш и се запъти към спалнята, за да се преоблече. Еф се озърна из кухничката. После с Нора се спогледаха. Въпреки безпорядъка, домът миришеше на чисто. От масата, до която имаше само един стол, Нора взе черно-бяла снимка в рамка. Беше портрет на млада жена с гарвановочерна коса, облечена в семпла черна рокля. Седеше върху голяма скала посред пуст плаж. Пръстите ѝ бяха сплетени върху голото коляно, а победоносна усмивка красеше приятното ѝ лице. Еф се обърна към коридора, през който бяха влезли, и се загледа в старите огледала, окачени по стените му. Бяха десетки, с всевъзможни форми и размери, ожулени от времето и напукани. Купчините книги, струпани направо на земята от двете му страни, го правеха да изглежда още по-тесен.

Старецът се върна. Беше се преоблякъл, но бе запазил стила си: стар костюм от туид с елече, тиранти, вратовръзка и изтънели от лъскане кожени кафяви обувки. Все още носеше вълнени ръкавици без пръсти върху осакатените си длани.

— Виждам, че събирате огледала — вметна Еф.

— Определени видове. Намирам, че старото стъкло отразява най-добре.

— А готов ли сте вече да ни кажете какво става?

Старецът леко кривна главата си настрани.

— Докторе, това не е нещо, което човек може просто да разкаже. Това е нещо, което трябва да се покаже. — Подмина Еф и отиде до вратата, през която бяха влезли. — Моля, елате с мен.

Еф го последва обратно по стъпалата. Нора вървеше след тях. Минаха през заложния магазин на първия етаж и продължиха до друга заключена врата към ново виещо се стълбище, което водеше надолу. Старецът заслиза бавно, стъпало по стъпало. Изкривената му ръка се плъзгаше по железния парапет и гласът му изпълни тесния проход:

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)