Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 163
Перейти на страницу:

Ансел. Какво беше направил с тях?

Изтри ръцете си, след което отново тръгна да обикаля къщата, но този път само долния етаж. Издърпа махагоновата кутия от бюфета в дневната и извади доброто сребро. Сватбеното ѝ сребро. Блестящо и полирано. Тайното ѝ съкровище, скрито така, както някоя друга жена би крила бонбони или хапчета. Докосна всеки прибор. Пръстите ѝ допираха среброто и се връщаха на устните ѝ. Чувстваше, че ще се разпадне, ако не успее да докосне всичко.

След това отиде до задната врата. Там, с ръка на бравата, тя спря. Изтощена, молеща се за напътствие и сила. Помоли се за знание, помоли се да разбере какво става, да ѝ се посочи правилното нещо, което да направи.

Отвори вратата и слезе по стъпалата до сайванта. Сайванта, от който беше извлякла труповете на двете кучета до ъгъла на двора, без да знае какво друго да направи. За щастие до предната веранда имаше стара права лопата, така че не ѝ се наложи отново да влиза в бараката. Погреба ги в плитката пръст и поплака на гробовете им. Поплака за тях, за децата и за себе си.

Пристъпи до стената на сайванта, където в дървено сандъче под прозорчето с четири стъкла растяха оранжеви и жълти хризантеми. Поколеба се преди да надникне вътре, засланяйки очи от слънцето. Върху забити в стените пирони висяха дворни сечива, на рафтовете лежаха инструменти, имаше и малка работна пейка. Слънчевата светлина през прозорчето оформяше съвършен правоъгълник върху пръстения под. Сянката на Ан-Мари падаше върху метален прът, забит дълбоко в земята. За пръта беше закачена верига като тази на вратата, краят ѝ оставаше скрит от погледа ѝ. На пода личаха следи от ровене.

Върна се отпред и спря пред завързаните с верига крила на вратата. Вслуша се.

— Ансел? — едва прошепна тя.

Ослуша се отново и след като не чу нищо, доближи устни точно пред едносантиметровия процеп между двете изкорубени от дъжда крила.

— Ансел?

Шумолене. Смътно животинския звук я ужаси… и успокои в същото време.

Той все още беше вътре. Все още беше с нея.

— Ансел… Не знам какво да направя… моля те… кажи ми какво да направя… Не мога да се справя без теб. Имам нужда от теб, скъпи мой. Моля те, отговори ми. Какво да направя?

Още шум като от падаща пръст. Гърлен звук като от запушена тръба.

Да можеше само да го види. Да зърне лицето му, за да се успокои.

Ан-Мари бръкна в предницата на блузата си. Извади оттам дебелия ключ, който висеше на връзка за обувки. Посегна към катинара, който държеше веригата през дръжките на вратата и пъхна ключа. Завъртя го, докато изщрака и скобата се освободи от дебелата стоманена основа. Разви веригата, измъкна я от металните дръжки и я пусна да падне на тревата.

Крилата се разтвориха. Сами се люшнаха с няколко сантиметра навън. Слънцето вече беше точно отгоре и вътре в сайванта беше тъмно, освен малкото слънчево петно, процеждащо се през прозорчето. Тя застана пред отвора и се помъчи да надникне вътре.

— Ансел?

Видя раздвижилата се сянка.

— Ансел… трябва да пазиш повече тишина, нощем. Г-н Отиш оттатък улицата се обади на полицията, мислеше, че са кучетата… кучетата…

Очите ѝ се насълзиха. Всичко, което беше насъбрала, заплашваше да се излее навън.

— Аз… замалко щях да му кажа за теб. Не знаех какво да правя, Ансел. Кое е правилното? Много съм объркана. Моля те… трябваш ми…

Тъкмо се пресягаше към вратите, когато наподобяващият на стенание вик я стъписа. Мъжът ѝ се хвърли към тях, към нея, за да я нападне отвътре. Само че затегнатата за пръта верига го дръпна рязко назад и от гърлото му се изтръгна задавен рев. Но когато крилата се люшнаха навън, преди да изпищи, преди да затръшне вратите срещу него като кепенци срещу страховит ураган, тя видя съпруга си. Свит в пръстта, гол и с кучешкия нашийник, стегнат около изпънатия му врат. Устата му бе черна и зееше отворена широко. Беше оскубал повечето си коса, а дрехите му бяха раздрани. Видя бялото му тяло с изпъкналите сини вени, окаляно от спането, от криенето под пръстта… Като мъртво същество, ровило в гроба си. Той оголи зацапаните си с кръв зъби и очите му се обърнаха навътре в главата, заслепени от слънцето. Демон. Ан-Мари нави отново веригата около дръжките с разтрепераните си от ужас ръце и затегна катинара, а после се обърна и побягна към къщата.

Вестри стрийт, Трайбека

Лимузината откара Габриел Боливар право до кабинета на личния му лекар в сграда с подземен гараж. Д-р Роналд Бокс беше основният човек, който се грижеше за много от живеещите в Ню Йорк филмови, телевизионни и музикални звезди. На него можеше да се разчита, че няма изпише механично някоя рецепта и да се отърве, макар да беше щедър с електронната си писалка. Беше опитен интернист с практика в центровете за лечение на наркотична зависимост, вещ в лекуването на заболявания, предавани по полов път като хепатит C и други, свързани с публичната известност, страдания.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)