Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— Смятам се за пазител на древно знание, събрано от мъртви лица и отдавна забравени книги. Знание, натрупано в цял живот проучване.
Нора не се стърпя:
— Когато ни спряхте пред моргата, казахте няколко неща. Изтъкнахте, че знаете, че мъртвите от самолета не се разлагат нормално.
— Правилно.
— На какво се основаваха твърденията ви?
— На опита ми.
Жената се озадачи.
— Опит с други самолетни инциденти ли?
— Фактът, че случилото се тоя път е на самолет, е напълно случаен. Всъщност и преди съм бил свидетел на подобен феномен. В Будапеща, в Басра. В Прага и на по-малко от десет километра от Париж. Виждал съм го в едно малко рибарско селце край Жълтата река. Срещал съм се с него на 2200 м. височина в Алтайските планини в Монголия. И да, виждал съм го и на този континент. Обикновено нещастието се отдава на случайността или се обяснява с бяс, шизофрения, лудост… Или, при най-последния случай, се разглежда като серийно убийство…
— Чакайте малко. Вие лично сте виждал трупове, които се разлагат бавно, така ли?
— Това е първият стадий, да.
— Първият стадий — промърмори Еф.
Последният завой на стълбището ги доведе пред заключена врата. Сетракян извади отделен от другите ключ, който висеше на верижка на шията му. С чворестите си пръсти го вкара последователно в един голям и друг, по-малък катинар. Вратата се отвори навътре и осветлението се включи автоматично. Последваха възрастния човек в ярко осветеното дълбоко мазе, изпълнено с тихо жужене.
Първото, което привлече погледа на Еф, беше отрупаната с бойни доспехи стена. Пълна рицарска броня, плетена ризница на японски самурай, груби кожени предпазители за шията, гръдния кош и слабините. Бяха закачени и оръжия: мечове и ножове с остриета, изковани от бляскава хладна стомана. Върху стара ниска масичка лежаха подредени по-съвременни на вид устройства: пистолети със заредени пълнители, очила за нощно виждане и модифицирани пробивни инструменти. И още огледала, повечето джобен размер и подредени така, че можеше да се види как се оглежда удивен в тази галерия на… на какво?
— Магазинът — наруши мълчанието старецът и посочи към етажа над тях — ми даде добър поминък, но не влязох в този бизнес заради влечение към стари радиоапарати и пошла бижутерия.
Затвори вратата зад тях и светлините около рамката помръкнаха. По цялата ѝ дължина и ширина имаше монтирана инсталация. Еф разпозна в пурпурните тръби ултравиолетови лампи, които обгръщаха вратата подобно на силово поле от светлина.
От какво се предполагаше да пазят стаята? Бацилите да не влизат или да не излизат?
— Не — продължи Сетракян. — Избрах това за своя професия, защото ми предлагаше сигурен достъп до нелегален пазар на езотерични предмети, антики и книжни томове. Нелегален, макар не и незаконен. Събирах ги за личната си колекция и собствените си проучвания.
Еф огледа отново наоколо. Това приличаше не толкова на музейна колекция, колкото на малък оръжеен арсенал.
— Вашите проучвания?
— Точно така. В продължение на много години бях професор по Източноевропейска литература и фолклор във Виенския университет.
Еф отново го прецени с поглед. Наистина приличаше на виенски професор.
— И се оттеглихте, за да станете антиквар-уредник на оръжейна експозиция в Харлем?
— Не се оттеглих. Принуден бях да напусна. Компрометиран. Определени сили се съюзиха против мен. И все пак, като погледна назад, минаването в нелегалност по онова време със сигурност спаси живота ми. Всъщност беше най-доброто, което можеше да ми се случи. — Обърна се с лице към тях, скръстил професорски ръце зад гърба си. — Това бедствие, на което сте свидетели сега, в най-ранните си форми е съществувало от столетия. От хилядолетия. Подозирам, въпреки че не мога да го докажа, че произхожда от най-древни времена.
Еф кимна без да го разбира, но зарадван, че най-после има някакъв напредък.
— Значи говорим за вирус.
— Да. Един вид. Зараза, която поразява тялото и духа. — Старецът стоеше срещу Еф и Нора така, че мечовете на стената се разгъваха като стоманени крила от двете му страни. — И тъй, дали е вирус? Да. Но бих искал също така да въведа още една дума, започваща с „в“.
— Коя е тя?
— Вампир.
Дума като тази, произнесена толкова сериозно, за известно време увисва във въздуха.
— Мислите си — продължи Сетракян, бившият професор, — за мрачен, преиграващ актьор в пелерина от черен сатен. Или енергична бляскава фигура със скрити закривени зъби. Или… Представяте си как Бела Лугоши среща Абът и Костело.