Приливът на тайните [bg]

— Да му се не види! Тази досада. Къде е Бейли?

Теди се бореше с папийонката си пред огледалото. Въпреки че повече от четирийсет години редовно присъстваше на събития със смокинг, всеки път връзването на папийонката за него беше изпитание.

— Нямаме нужда от Бейли — заяви Алексия, тупна го през ръцете и лично се зае с проблема. — Отгоре, премяташ, подпъхваш и стягаш. Готово. Не правиш ракета, скъпи.

Теди плъзна ръце около кръста й и я дръпна към себе си. Алексия затвори очи и вдиша познатия аромат — комбинация от афтършейв „Флорис“, сапун „Пиърс“, паста зъби и лъсната кожа на обувките. Сигурност. Дом. Теди никога не я бе привличал сексуално, дори в младостта им. Но физическото му присъствие винаги й действаше успокоително, беше й приятно и вълнуващо, все едно гушкаше малко овехтял, но много обичан плюшен мечок. Точно така се чувстваше и сега. Искаше й се да съхрани някак това чувство, да се връща към него, когато се чувстваше самотна, когато стресът от настоящето и ужасите от миналото й идваха в повече.

— Обичам те.

Теди де Вер се бе оженил за Алексия преди повече от три десетилетия. Достатъчно добре разбираше съпругата си и знаеше, че словесният израз на привързаност не е в стила й.

Вдигна ръка и загрижено пипна челото й.

— Добре ли се чувства моето старо момиче?

Алексия притеснена бутна ръката му.

— Не ме занасяй. Не мога ли понякога да казвам на съпруга си колко много го обичам?

— Не те занасям. — И тя разбра, че казва истината. — Миличка, миличка Алексия — настоятелно зашепна Теди. — Само да знаеш колко много те обичам, докъде бих стигнал да те предпазя…

— Какво?

— Ще бъдеш ужасена.

И я целуна — страстно, дълбоко като тийнейджър на последния ред в киносалон. Алексия бе толкова поразена, че едва успя да му отвърне. Беше вълнуващо, все едно целуваше непознат, но след няколко секунди усети, че някой ги наблюдава. Отдръпна се и видя Рокси в инвалидната количка на прага. Изглеждаше зашеметяващо в роклята си от кремава коприна. Или поне би изглеждала, ако на лицето й не бе изписан истински ужас.

Алексия изпусна нервите си.

— Сега пък какво има, Роксан? Не си ли виждала целувка между съпрузи?

— Спокойно, скъпа — измърмори Теди, но Алексия продължи:

— Не, съжалявам, Теди, но не мога да се успокоя. Как се осмелява да ни зяпа така? Писнало ми е от нея да дебне из къщата ми. Сякаш ходя в минно поле. С баща ти се обичаме, Роксан. Щастливи сме заедно, безумно щастливи, и ако на теб не ти харесва… е, толкова по-зле за теб.