Код "Заплаха" [bg]

— Мамка му — изруга Прат, но без да натисне бутона за излъчване. — Нямаме толкова време.

— Никак даже — съгласи се Рейнолдс.

Обективът на камерата, който подаваше изображение на основния екран, започна да фокусира върху един далечен хълм, на който се виждаха няколко квадратни постройки, разположени в кръг.

— Тук контрольорът. Това трябва да е „Евърет”.

На екрана се появи зелено квадратче, което обхвана най-голямата постройка на хълма.

— Хвана цел — каза Прат. — Някой има достъп до всички възможности на „Циклопа”.

Той трескаво опита да прекъсне прицелването чрез клавиатурата, но самолетът не реагира.

Всички в центъра за управление разбраха, че техният самолет се прицелва в американска база. И всички знаеха какво следва.

— Имаме ли възможност да се обадим в тази база? Да ги предупредим, че ще попаднат под обстрел?

В слушалките се чу гласът на контрольора:

— От Кандахар се заеха, но ще има известно забавяне — каза той и продължи: — Каквото има да става, ще стане, преди да успеем да ги предупредим.

— Исусе всемогъщи — възкликна Рейнолдс. — Мамка му!

Той натисна рязко лоста за управление наляво и надясно, а след това напред и назад. Екранът не реагира. Пилотът седеше като обикновен зрител и чакаше бедата.

— Оръжието е включено — докладва капитан Прат.

След което започна да чете информацията на дисплеите. Нямаше какво друго да прави, освен да обяснява какво се случва.

— Избрани средните пилони.

— Тук пилотът, ясно.

— Оператор до пилота — каза Прат е леко разтреперан глас.

— Подготвя се двигателят на ракета „Хелфайър”. Захранването — включено. Лазерът — включен. Оръжието — готово за стрелба. Къде са проклетите изтребители?

— Контрольорът до оператора. Остават им тридесет минути.

— Проклятие! Предупредете базата, мамка му!

— Лазерният прицел — задействан!

Това означаваше, че безпилотният самолет щеше да получи информация за точното разстояние до целта. Това беше и последната стъпка преди изстрелването на ракетата.

След секунди самолетът изстреля една ракета. Двеста и петдесет килограмовата й бойна глава се стрелна напред и се показа в долния край на монитора, а пламъкът от двигателя й за момент заслепи камерата, преди екранът да се проясни, за да покаже ярка и бързо движеща се точка.

— Огън! — викна Рейнолдс. Използваха тази дума, за да укажат, че пилотът е произвел изстрел с ракета, но тъй като нямаха дума за изстрелване по този начин, я използва и сега. След това се зае да чете на глас данните за достъп до целта от своя екран:

— Време на полета — тринадесет секунди.

Стомахът му се сви.

— Пет, четири, три, две, една.

Ударът на ракетата заслепи центъра на монитора. Получи се мощен взрив с няколко вторични експлозии, от които стана ясно, че ракетата е попаднала в склад за боеприпаси или гориво.

— По дяволите, Брайс — промърмори Прат от седалката си отдясно на майор Брайс Рейнолдс.

— Да.

— Мамка му! — отново се обади Прат. — Подготвя се и втора ракета.