Покорителят
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Покорителят». Краткое содержание книги:
— Опитайте да я погъделичкате по краката — предложи Дрю, който стоеше точно зад него. — Това е чувствителното й място.
— Знам — отговори тихо Джеймс, припомнил си как веднъж нежно помилва стъпалото й по време на любовната игра и тя едва не излетя от леглото.
— Знаете? Откъде, по дяволите?
Джеймс въздъхна изнервено, защото нямаше как да не забележи сприхавия тон.
— Съвсем случайно, приятелю. Да не мислиш, че си играя на гъделичкане като някое хлапе?
— Тогава се питам какви игри сте играли със сестра ми…
— Точно такива, каквито предполагаш.
Дрю пое шумно въздух и заплашително изръмжа:
— Време е да си изкопаете гроба, проклети англичанино.
Джеймс хвърли кратък поглед към младия мъж и понечи да се усмихне, но болката беше толкова силна, че се отказа.
— Нямам такова намерение. Нима предпочитате да лъжа?
— Да, така щеше да бъде по-добре.
— Съжалявам, стари момко, но аз съм лишен от скрупулите, с които ти очевидно се кичиш. Както вече казах на сестра ти в някои неща съм непоправим.
— По отношение на жените може би?
— Точно така. Умник си ми ти.
Дрю пламна от гняв и стисна ръце в юмруци.
— Вие сте по-лош от Уорън! Ако тя…
— Млъкни за малко, момче. Сигурен съм, че имаш добро сърце, но с мен не можеш да се справиш. Не е ли по-добре да се понапънеш малко и да донесеш нещо, което да изправи сестра ти на крака? Не искам да пропусне това забавление.
Дрю хукна навън и скоро се появи с чаша вода. Джеймс го изгледа скептично.
— Какво да правя с нея, по дяволите? — Вместо отговор, Дрю изля чашата върху лицето на сестра си. — О, слава Богу, че ме отмени — ухили се Джеймс, когато Джорджина се задави и се надигна, кашляйки. Искрящите й от гняв очи търсеха злосторника.
— Ти беше припаднала, Джорджи — побърза да се защити Дрю.
— Оттатък има дузина дами, които носят в чантичките си ароматни соли — изкрещя сърдито тя и изтри водата от лицето и деколтето си. — Защо не помоли някоя да ти ги даде?
— Не се сетих.
— Тогава трябваше да донесеш поне кърпа — изсъска възмутено тя. — Дрю, от теб няма никаква полза. Само погледни какво направи с роклята ми.
— И без това не биваше да я слагаш — отговори невъзмутимо Дрю. — Тъкмо ще се преоблечеш.
— Ако си го направил нарочно, ще ходя само с нея, докато се накъса на парчета.
— Деца, ако нямате нищо против… — обади се Джеймс и привлече вниманието на Джорджина върху себе си.
— Джеймс, погледни си лицето!
— Остави това, малката. На твое място бих си мълчал, защото ти също не изглеждаш по-добре. Мокра си като кокошка.
— От водата, проклетнико, по мен поне няма кръв! — изсъска тя и се обърна към Дрю: — Нямаш ли поне носна кърпа?
Брат й се порови в джобовете си и измъкна мъничко парче плат. Подаде й го с доволна усмивка, смятайки, че е достатъчно за лицето й. Ала с учудване установи, че сестра му се преведе и внимателно попи кръвта от лицето на проклетия англичанин. А той дори не направи опит да се възпротиви. Остана на колене пред нея и й позволи да почисти лицето му, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Сякаш само минути преди това не я беше пронизвал с мрачни погледи, сякаш не я беше обидил най-безсрамно пред очите на семейството й и пред половината град, сякаш не беше чул обидните й думи. Дрю хвърли бърз поглед към братята си, за да установи дали и те са забелязали странната сцена. Уорън и Клинтън не гледаха насам, защото все още се караха. Бойд обаче срещна погледа му и многозначително извъртя очи. Дрю кимна в знак на съгласие. Томас клатеше глава, отчасти невярващо, отчасти развеселено. Дрю не намираше нищо весело в тази гледка. Да бъде проклет, ако позволи един пират да му стане зет — все едно отказал ли се е от този занаят или не. На всичкото отгоре английски пират. И най-лошото — аристократ от старата родина. Не можеше да повярва, че сестра му наистина се е влюбила в такъв невъзможен човек. Тук нещо не беше наред.
Защо Джорджи се занимаваше с този негодник? Защо припадна, като видя как са го подредили?
Макар и неохотно, Дрю трябваше да признае, че англичанинът е забележителен мъж. Непобедим боксьор, добре, това можеше да направи впечатление на него, но със сигурност не на Джорджи. Изглеждаше безсрамно красив, поне докато не обработиха с юмруци лицето му. Но нима Джорджина обръщаше внимание на такава дреболия, след като познаваше и другата страна на медала? По дяволите, след пътуването до Англия сестра му се държеше повече от странно.
— Добре умееш да си служиш с юмруците.
След тази гневна забележка на Джорджина Дрю хвърли бърз поглед към Джеймс, за да проследи реакцията му. Ала по подутото лице не се четеше вълнение.