Покорителят
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Покорителят». Краткое содержание книги:
— Защо не опитате с мен, Малори?
Джорджина не повярва на ушите си. Клинтън се намесваше в юмручен бой? Разумният Клинтън?
— Томас, направи нещо, моля те! — изхленчи тя.
— Ако съм сигурен, че няма да помръднеш от мястото си, ще ида да държа здраво оня тип, докато Клинтън размаже физиономията му.
— Томас! — Джорджина буквално загуби ума и дума. Всички ли бяха загубили разума си? От другите трима можеше да се очаква подобен отговор, но от Томас? За Бога, той никога не губеше самообладание. А Клинтън никога не се месеше в сбивания. Сега обаче стоеше настръхнал като бик, единственият мъж в стаята, по-възрастен от Джеймс, и може би единственият, който можеше да се мери с него. А Джеймс, това адово изчадие, никак не се интересуваше, че надигащата се буря ще е изцяло за негова сметка.
— Ей, северняко, ти ли искаш да се биеш с мен? — захили се подигравателно той и изкриви устни. — Предупреждавам те, че съм доста добър.
Смелост ли беше това? Подигравка ли? Този мъж май бе решил да се самоубие. Сериозно ли мислеше, че ще успее да се справи с Клинтън? Не, той просто не познаваше братята й. Те непрекъснато се биеха помежду си, но щяха да се надигнат като един срещу такъв противник.
Двамата по-големи братя се отстраниха, но само след няколко минути стана ясно, че Джеймс е казал истината. Клинтън успя да улучи веднъж, но англичанинът го удари поне дузина пъти и коравите му юмруци постигнаха своето.
Когато след добре прицелен десен прав Клинтън се олюля, в боя се хвърли Бойд. За нещастие най-младият брат на Джорджи нямаше и най-малък шанс и очевидно го съзнаваше, но в момент като този не го беше грижа за нищо. Бърз удар отдолу, последван от десен прав, и Бойд се стовари на пода. Дойде редът на Уорън.
Този път средният брат беше по-добре подготвен. Всички в Бриджпорт се страхуваха от талантливия побойник, който рядко губеше, а ръстът и по-широкият обхват на ръцете му даваха предимство пред Джеймс. За съжаление досега не беше срещал боксьор, който да е тренирал на ринга от самото си раждане. Все пак Уорън се представи по-добре от Клинтън. Десницата му беше непрекъснато в движение, но не причини особени вреди. Струваше му се, че се бие срещу… каменна стена.
Издържа смело цели десет минути, след което се сгромоляса с трясък на пода, повличайки след себе си една маса. Джорджина изгледа изпитателно Дрю. Дали и той беше полудял дотам, че да се намеси? Ето че брат й се изправи, свали жакета си и широко се ухили.
— Признавам, вие не сте самохвалко, капитан Малори. „Доста добър“ беше твърде мек израз. Не е ли по-добре да вземем пистолетите?
— Както желаете. Но ви предупреждавам…
— Само не ми казвайте, че владеете „доста добре“ и това оръжие.
Сухият тон на Дрю изтръгна кратък смях от устата на Джеймс.
— Дори съм много по-добър, приятелю. За да бъда почтен, ще ви осведомя, че всички млади негодници у дома отдавна знаят едно: от четиринадесет дуела не съм загубил нито един. Единствените битки, които съм губил, бяха по море.
— Всичко е наред. Ще се постарая да се възползвам от изтощението ви.
— По дяволите! Това не може да бъде вярно! — изкрещя Бойд, без да обръща внимание на неодобрението на брат си.
— Дръж се настрана, малки братко — посъветва го невъзмутимо Дрю. — Ти пропусна шанса си.
— Слушай, глупако, току-що се сетих къде съм виждал този господин. Не го ли позна, Томас? Я си го представи с брада…
— Велики Боже! — изтръгна се невярващо от устата на Томас. — Та това е проклетият пират Хоуки!
— Точно така. Той офейка с целия ти товар. А когато за първи път плавах с „Океанус“, заграби дори кораба.
— Сигурен ли си? — попита остро Клинтън.
— За Бога, Клинтън — намеси се подигравателно Джорджина, без да подозира жестоката истина, — нима взе на сериозно тези глупави приказки? Той и пират? Той е само един проклет аристократ, виконт Не знам кой си…
— Виконт Ридинг — уточни ухилено Джеймс.
— Благодаря — промърмори автоматично тя и безстрашно продължи: — Смешно е да го подозираш в пиратство, не мислиш ли?
— Аз съм пират-джентълмен, ако нямаш нищо против, любима — поправи я той с тон на евтин комедиант. — В пенсия, макар че това няма никакво значение.
Този път Джорджина не му благодари. Този мъж очевидно беше душевно болен. Иначе не можеше да си обясни признанието му. Ала за братята й това беше сигнал за атака.