Покорителят
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Покорителят». Краткое содержание книги:
Джорджина погледа известно време разразилата се битка, докато мъжете се затъркаляха по пода, невъобразима купчина от диво размахвани ръце и ритащи крака. После бавно се обърна към Томас, който здраво стискаше рамото й, очевидно смятайки, че сестра му е достатъчно глупава да се хвърли в лютата битка.
— Томас, спри това! — изкрещя отчаяно младата жена.
Само че брат й не беше толкова ограничен. За разлика от другите той бе наблюдавал внимателно двамата главни участници в неприятната сцена и бе забелязал, че англичанинът гледа заплашително само когато Джорджина е обърната към него. Щом престанеше да му обръща внимание, в очите му се появяваш нещо съвсем различно, чисто и искрено. А чувствата на сестра му бяха от ясни по-ясни.
— Той ли е мъжът, който те караше да плачеш? — попита съчувствено Томас. — Той ли…
— Да, той. Беше, но вече не е — отговори подчертано бавно тя.
— Защо тогава да се намесвам?
— Защото братята ти му причиняват болка!
— Аха, разбирам. А аз си мислех, че именно това е целта им.
— Томас! Те използват историята с пиратството, за да не се бият почтено. Иначе не биха имали шанс срещу него.
— Може би, но историята с пиратството е истинска, Джорджи. Този мъж е пират.
— Бил е — не се отказваше Джорджина. — Нали чу, че се е оттеглил!
— Това обаче не променя факта, че по време на съмнителната си кариера твоят капитан е унищожил два кораба на „Скайларк“ и е откраднал ценен товар.
— Той ще ви обезщети.
Аргументът остана нечут, защото биещите се започнаха да надигат един по един от пода. Всички, освен Джеймс Малори. Изглежда, каменните стени също бяха уязвими.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Джеймс се събуди от безсъзнанието, в което беше изпаднал, и с мъка потисна един стон. Чувстваше се много зле, сякаш го бяха прекарали през валяка за гладене, но очевидно нямаше сериозни наранявания освен няколко натъртени ребра — а и за челюстта не беше съвсем сигурен.
По дяволите, сам си беше виновен. Но не можеше да стои мълчаливо и да се прави на нищо неподозиращ, след като братята й го познаха и изровиха цялото му минало. Макар че Джорджина положи всички усилия да го защити, той сметна, че е по-добре да разкрие цялата истина.
Само да не бяха толкова много. По дяволите, сам срещу петима! Арти и Анри май бяха пропуснали да го осведомят за тях. Защо всъщност отхвърли първоначалния си план да се срещне насаме с Джордж и бе обзет от тази съдбоносна идея? Вярно, Кони се опита да го разубеди. Но по време на обратното пътуване щеше да го подлуди с подигравки за претърпяното поражение, а в Лондон щеше веднага да разкаже историята на брат му Антъни — топла-топла. Не е искаше дори да мисли как ще се забавлява милото му братче.
Какво всъщност искаше да постигне с появата си на този проклет прием? Само да натрие носа на малката госпожица? Причината беше в самия бал, по-скоро в представата как Джордж се забавлява с цяла дузина наконтени млади глупаци. Мисълта за това го вбеси. Откъде да знае, че ще я намери обкръжена от проклетите й братя, които я пазеха като овчарски кучета, и човек изобщо не можеше да се приближи…
Джеймс чуваше нечии гласове, някои по-близо, други доста отдалеч, един точно над него. Усети как един от братята се наведе към лицето му, за да провери идва ли в съзнание. За миг се изкуши да си смени мястото с него, но разумът победи. Само заради Джордж се постара да се държи прилично с тях и ето я наградата за великодушието му! Лесно можеше да ги хване един по един и да ги натупа, както трябва — защо ли да не навакса сега? Но след като те буквално го бяха смазали, той бързо отхвърли тази мисъл. Най-добре да чуе какво се говори, макар че това не представляваше особено удоволствие при тези пулсиращи болки и бучене в главата.
— Докато не го чуя лично от Джорджи, не го вярвам, Томас.
— Та тя искаше да се намеси в боя!
— Присъствах, Бойд — поправи го единственият глас, който се разбираше и който звучеше толкова приятно.
— Аз я задържах. Но това няма значение, казах ти, че тя…
— Но тя страда от загубата на Малкълм!
— Ти си истински глупак, Дрю. Колко пъти трябва да ти повтарям, че за всичко е виновна проклетата й упоритост!
— Защо, по дяволите, не се държиш настрана, Уорън? И без това от устата ти излизат само глупости.
Кратка схватка, после друг глас:
— Хей, вие двамата, смятах, че днешният бой ви е бил достатъчен!
— Във всеки случай този тип се държа безсрамно и аз нямам намерение да го търпя повече. Знай това, Клинтън. Дори нашият капитан е нищо в сравнение с него.
— Това вече няма значение. Уорън, бъди така добър и най-после млъкни. И без това нямаш какво да ни кажеш. А ти, Дрю, престани е тази свръхчувствителност. Това няма да доведе доникъде.