Законът на мъжете
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на мъжете». Краткое содержание книги:
Кралицата влезе тържествено в града със златоткана пелерина с качулка, подплатена с хермелин, а по улиците на кралската двойка се предлагаха представления, мистерии и малки пиески с музика и танци. На предстоящата вечеря пред коронацията кралицата щеше да се появи с рокля от виолетово кадифе, поръбена с кожички от сибирска катерица. Сутринта на тържеството щеше да носи рокля от турска златоткана тъкан, пурпурна мантия и алена туника. За обеда същия ден — рокля с избродирани на нея френски гербове. За вечерята — пак златоткана рокля и две различни хермелинови наметки.
На следващия ден щеше да бъде облечена в зелено кадифе, а после в сватлосиня коприна с пелерина от сибирски катерици. Никога нямаше да се покаже с една и съща премяна или с едни и същи украшения.
Тези чудеса бяха разстлани в спалня, чията украса също беше донесена от Париж: завеси от бяла коприна с хиляда триста двадесет и едно златни папагалчета избродирани върху тях, а в средата два големи герба на Вургундското графство с лъвска муцуна; балдахин, покривка от пике, възглавници, украсени със седем хиляди сребърни детелинки. Върху пода бяха постлани килими с гербовете на Франция и Бургундского графство.
Жана на няколко пъти влизаше в покоите на Филип, за да го накара да се любува било на някоя красива тъкан, било на съвършената изработка.
— Драги ми господарю, любими! — възкликваше тя. — Колко щастлива ме правите!
Колкото и малко да беше склонна към външни излияния, очите и неволно се пълнеха със сълзи. Беше зашеметена от собствената си съдба, особено когато си спомнеше неотдавнашните дни, прекарани в затвора в Дурдан. Какъв чудотворен обрат на съдбата само за година и половина! Тя си мислеше за мъртвата Маргьорит, за сестра си Бланш Бургундска, все още затворена в замъка Гаяр… „Горката Бланш, тя толкова обичаше украшенията!“ — мислеше си, докато изпробваше златен колан с инкрустирали рубини и смарагди.
Филип беше загрижен и възторжените изблици на жена му като че ли още повече помрачаваха настроението му. Той преглеждаше сметките с главния ковчежник.
— Много се радвам, миличка, че това ви радва — каза й той най-сетне. — Виждате ли, аз следвам примера на баща си, който, както сама знаете, беше много умерен в личните си разходи, но никак не се скъпеше, когато се касаеше до кралското величие. Показвайте на воля тези красиви дрехи, защото те са колкото ваши, толкова и за народа, който ви ги дава с труда си, и ги пазете добре, защото скоро няма да имате други такива. След коронацията ще трябва да пестим.
— Филип — попита го Жана, — няма ли да направите нещо за сестра ми Бланш в един такъв ден?
— Направих вече. Към нея отново ще се отнасят като с принцеса, само че тя няма да излезе извън стените на замъка, в който е затворена. Трябва да има известна разлика между нея, която е съгрешила, и вас, Жана, която винаги сте била чиста и несправедливо обвинена.
В погледа му към нея, докато произнасяше тези думи, се четеше повече загриженост за кралската чест, отколкото увереност на влюбен.
— Освен това мъжът й ми създава само неприятности в този момент — добави той. — Много лош брат имам в негово лице!
Жана разбра, че би било напразно да настоява и че би било по-изгодно за нея да не се връща на този въпрос. Тя се оттегли и Филип пак се зае с проучването на дългите листове, отрупани с цифри, които му представяше Жофроа дьо Фльори.
Разходите не се свеждаха само до дрехите на краля и кралицата. Разбира се, Филип беше получил и няколко подаръка. Така например Мао бе подарила моарето за роклите на дъщерите им и за малкия Луи-Филип.
Ала кралят беше длъжен да облече в нови дрехи петдесет и четиримата си сержанти и техния командир, Пиер дьо Галар, началник на стрелците с арбалет. Всеки от шамбеланите — Адам Ерон, Робер дьо Гамаш, Гийом дьо Сьориз — бяха получили по десет аршина раиран плат от Дуе, за да си ушият нови туники. Началниците на ловджийската свита Анри дьо Мьодон, Фюран дьо ла Фуай, Жано Малжьонест бяха получили нови снаряжения, както и всички стрелци. И тъй като след коронацията щяха да посветят в рицарство двадесет благородника, това означаваше още двадесет одежди! Тези нови дрехи бяха традиционни подаръци и обичаят изискваше само кралят да прибави към ковчежето с мощите на свети Дьони една златна лилия, осеяна със смарагди и рубини.
— Всичко колко? — попита Филип.
— Осем хиляди петстотин четиридесет и осем ливри, тринадесет су и единадесет дьоние, сир — отговори ковчежникът. — Може би ще поискате контрибуция по случай радостното събитие?