Прераждането на убиеца
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: the widowmaker #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прераждането на убиеца». Краткое содержание книги:
Важна мисия изисква създаването на нов клонинг на Перфектния убиец. Този път той е в разцвета на силите си и освен това притежава целия житейски опит и познания за вселената на оригинала. Със своя невероятен екип от хора и извънземни същества Перфектния убиец трябва да открие отвлечената дъщеря на губернатор Хил и да убие похитителя й, който стои начело на милионна войска. Но разбира се, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Още преди да отворят уста за протести, той хлопна лъскавата тежка врата.
— Ето, справихме се и с твоите готвачи — обърна се той към Касандра. — Сега накъде трябва да поемем?
— Върви след мен.
— Не, ти ще вървиш след мен — каза остро той. — Само ми кажи в каква посока.
— През тази врата — посочи тя, — после надясно по коридора, през дневната и попадаме в преддверието.
— При парадното стълбище ли?
— Да.
— Да вървим.
Той излезе в коридора с насочен пистолет във всяка ръка, готов да реагира при най-малкия шум или раздвижване. Внезапно дочу стъпки зад гърба си, които идваха откъм лятната кухня. Върна се обратно, заобиколи Касандра и зачака с ледено спокойствие. Когато трима мъже влязоха през вратата, стреля. Всички бяха мъртви още преди да докоснат пода.
— Проклятие! — промърмори той.
— Какво стана?
— Сигурно сме задействали алармата вътре в къщата. Вече знаят, че сме тук.
Той се върна в кухнята и стреля в един от прозорците. Воят на алармата се присъедини към останалите.
Сетне двамата забързаха по коридора към дневната. Найтхоук унищожи поредната охранителна камера и даде знак на Касандра да приближи. Щом тя застана плътно до него, стреля в прозореца и активира алармата и на тази стая.
— Главният вход е натам, нали? — попита Найтхоук, сочейки масивната врата в дъното на стаята.
Тя кимна.
— Стълбището и асансьорът се падат отляво.
— Колко души охрана има там?
— Обикновено са дузина от почетната стража и още неколцина по-нисши служители — отговори Касандра. — Но сега, при тая тревога — кой знае? Може би всички са се струпали отпред, очаквайки нападателите. Възможно е обаче да са надушили измамата и да са утроили охраната вътре.
Една съвсем близка експлозия разтърси цялата къща.
— Надявам се Петкан да помни, че не трябва да взривява имението, докато все още сме вътре — промърмори под нос Найтхоук.
— Баща ми разполага с неколкостотин войници, така че и да иска, Петкан не би могъл да се промъкне толкова близо до къщата.
— Никога не го подценявай — каза Найтхоук. — Способен е да ги вдигне във въздуха още преди да са се усетили. — Той пристъпи към вратата. — Готова ли си?
Тя извади пистолета си и кимна с глава.
— Да вървим тогава.
Джеферсън заповяда на вратата да се отвори и изскочи в преддверието. Там имаше осем униформени мъже и двойка роботи, които стояха на стража. Петима от охраната бяха мъртви още преди да разберат какво става, а Касандра обезвреди други двама. Найтхоук светкавично насочи огъня към роботите, стопи първия с лазерния пистолет и разпиля частите на втория с мощен изстрел от сонарния. Единственият оцелял от охраната търти към асансьора.
— Хвани го! — изръмжа Найтхоук, не изпускайки от очи втория робот, който сипеше огън от отвора в корпуса си, пригоден за защита при извънредни ситуации. Продължи да го държи на прицел със сонарния пистолет, а като се убеди, че първият робот вече не представлява опасност, унищожи втория с мощен лазерен лъч. Когато машината се превърна в течен метал, откъм асансьора се дочу предсмъртен вик.
— Дявол да го вземе, страшно си добър! — възхитено извика Касандра. — Моята помощ май изобщо не ти беше нужна.
— Без теб нямаше да спра онзи и той щеше да предупреди баща ти или пък да повика подкрепление.
— Е, вече не може да го направи. Баща ми обаче така или иначе вече е разбрал, че тук е нахлул някой. — Тя замълча. — Разруших контролното табло на асансьора, затова се налага да се качим по стълбата.
— Няма голяма разлика — отвърна Найтхоук, взрян в мъртвите тела и деактивираните роботи. — Поне си защитихме гърба. Онова, което ни чака, няма да избяга, независимо дали пристигаме с асансьор или се качваме по стълбата.
— Всичко ще бъде наред, докато някой не влезе в къщата — съгласи се тя.
— Едва ли някой ще успее — каза той, прескачайки труповете. Добра се до външната врата и разтопи ключалката с един изстрел на лазерния пистолет.
— Няма ли опасност това да привлече вниманието им? — попита тя.
— Най-вероятно.
— Тогава ще разбият вратата.
— Може и да опитат — каза Найтхоук, проверявайки часа. — Наблизо обаче има една дребничка дама, която ще се изкаже след около четиридесет секунди — допълни с усмивка.
— Пелъс Атина ли?
— Точно така — рече той и се заизкачва по витата стълба.
— Чудех се каква е нейната задача.
— Същата като нашата, но отвън.
Найтхоук спря на първата площадка, огледа се на всички страни, взря се във всяка сянка, после реши, че нищо не го заплашва и продължи нагоре. На последното стъпало се забави да изчака Касандра.