Прераждането на убиеца
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: the widowmaker #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прераждането на убиеца». Краткое содержание книги:
Важна мисия изисква създаването на нов клонинг на Перфектния убиец. Този път той е в разцвета на силите си и освен това притежава целия житейски опит и познания за вселената на оригинала. Със своя невероятен екип от хора и извънземни същества Перфектния убиец трябва да открие отвлечената дъщеря на губернатор Хил и да убие похитителя й, който стои начело на милионна войска. Но разбира се, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Докато двамата разговаряха, Киношита изучаваше внимателно едно друго превозно средство, спряно край летището.
— Сигурно не трябва да вземаме и такси според теб.
— Предпочитам да не опираме до него — каза Найтхоук и се огледа. — Не виждаш ли нещо по-подходящо?
— Не.
— В такъв случай ще се наложи да откраднем таксито. Влезем ли в него, извади радиостанцията от строя.
— С имплозатора ли? — намръщи се Киношита.
— Достатъчен е един негов изстрел, за да стопиш цялата кола — отвърна Найтхоук. — Използвай лазера.
— Май имаме малък проблем — рече Киноншта, когато приближиха таксито.
— Какво има пък сега?
— Не прилича на нито една от колите, които съм карал — отвърна Киношита. — Искам да кажа, че много прилича на повечето превозни средства, които съм управлявал, но таблото е разположено по съвсем различен начин. При това по всичко личи, че не се движи с термоядрено гориво. — Той надзърна през прозореца. — Дявол го взел, та аз дори не бих могъл да запаля това проклето нещо. — След това се обърна към Синеокия. — Ти някога возил ли си се в подобна дивотия?
Драконът поклати глава.
— Едва ли е чак толкова трудно за разгадаване. Не ми се вярва да е много по-различно от останалите коли.
— Не много, но достатъчно. И за разлика от военната машина, таксито не е снабдено с оръжие. Само една грешка да допуснем, колкото и незначителна да е, сме разкрити. Приближим ли имението на Хил, охраната най-напред ще стреля, а после ще задава въпроси.
— Стига приказки — прекъсна ги Найтхоук, отваряйки решително вратата. — Влизайте вътре, аз карам.
— Ти?! — повтори изумен Киношита. — Нали не си се качвал на кола от век насам. Сигурно нямаш и най-малка представа как работи това.
— Пътувах с такова нещо предишният път, когато бях на планетата. Наблюдавах внимателно какво прави шофьорът.
Той седна зад командното табло, внимателно докосна бутона с необходимата команда върху светещия екран и машината внезапно се задейства.
— Проклет да съм! — възкликна поразен Киношита.
— На твое място нямаше да съм толкова изненадан — каза му Найтхоук, докато таксито пое по пътя в тъмната нощ на Перикъл V.
Тридесет и първа глава
Бяха изминали малко повече от девет мили, когато Найтхоук отби колата и спря зад един гъсталак буйни храсти, който ги скриваше от пътя.
— Сега какво ще правим? — попита Синеокия.
— Ще ходим.
— Колко още ни остава?
— Около миля, може и по-малко.
— Не искаш да привличаш вниманието като пристигнеш с кола, така ли?
— Точно така.
— И си мислиш, че като се изтърсим четиримата пред портата, никой няма да ни забележи, само защото сме пристигнали пеша?
— Първо, няма да отидем пред главната врата — отговори Найтхоук. — Второ, предполагам, че по това време те ще са заети със съвсем други неща.
— Какви например?
Найтхоук включи радиостанцията си и се свърза с Петкан.
— Още ли си там, Петкане?
— Да — отвърна гласът на извънземния.
— Възникнаха ли някакви усложнения?
— Не още.
— Добре тогава, брой до двайсет и ги прати по дяволите. После изчезвайте, колкото се може по-бързо.
Найтхоук не изчака да му отговорят, прекъсна връзката и пое пеша към губернаторското имение.
Двайсет секунди по-късно хоризонтът се озари от серия силни експлозии. Те се появяваха в посока от запад към изток и всяка следваща беше по-мощна и по-ярка от предишната.
— Откъде е успял да се снабди с толкова много експлозив? — зачуди се Синеокия.
— Той е много изобретателен — отвърна сухо Найтхоук. — Хайде, тръгвайте вече. Не сме се събрали на парти с фойерверки! Имаше доста работа.
— Не е ли по-добре да изчакаме, докато ония опразнят имението?
— Който е имал намерение да бяга, вече е успял да го направи — каза Найтхоук. — Бъди сигурен обаче, че Касиус Хил няма да остане напълно беззащитен без никаква охрана.
— Вижте! — възкликна Киношита, сочейки на североизток. — Онова там прилича на лазерна стрелба! Забелязвате ли лъчите в небето?
— Това означава, че и Вторнишкия Еди е успял да се промъкне — каза Найтхоук, ускорявайки крачка.
— Значи сме сигурни какво правят Вторнишкия Еди и Петкан — каза Синеокия. — Големия Йохан също непрекъснато докладва докъде е стигнал. Нека не забравяме обаче, че остава Пелъс Атина и нейната група.
— Тя също е някъде наоколо.