Прераждането на убиеца

Епилог

Найтхоук бавно отвори очи и надзърна иззад превръзките. Намираше се в една от орбиталните болници по Периферията, отстояща на цяла галактика от Вътрешната граница.

— Как се чувстваш? — разнесе се гласът на Касандра.

— Като чисто нов човек.

— Това е добре — усмихна се тя, — защото от предишния не беше останало много. Вече имаш нова ръка, нова раменна става и напълно различно лице.

— Предишното беше малко по-известно, отколкото би ми се искало — каза Найтхоук.

— Едва ще дочакам да ти свалят превръзките. Ще ми се по-скоро да видя лицето ти. — Тя замълча. — Между другото, твоят хирург днес ме дръпна настрана и ми сподели съмненията си, че страдаш от аплазия в начален стадий на развитие.

— Няма да се учудя особено, ако това се потвърди — отвърна Найтхоук и си помисли, че щеше да е по-добре, ако не беше стегнат в превръзките и можеше да се усмихва.

— Лекарят твърди, че след няколко месеца ще открият лек срещу нея.

— Хубаво, значи парите ще стигнат да оживее той.

— А също и за твоето лечение.

— Учените откриха лек срещу всички други болести, тогава защо да не изнамерят и за аплазията — каза той, раздвижвайки изкуствената си ръка.

Тя приседна на ръба на болничното легло.

— Иска ли ти се да се срещнеш някога с него?

Той дълго обмисля отговора си, после поклати глава.

— Не, с този не. Ще ми се да бях срещнал по-младия, онзи, който е умрял на Солио II. На него сигурно също бих могъл да помогна. Оригиналът няма да се нуждае от ничия помощ, щом веднъж го излекуват от болестта.