Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Скоро ще се оправите, скъпа — каза старата жена необичайно благо. — Не може да стане нищо по-лошо от онова, което вече се е случило. Като се върнем, ще ви приготвя чаша чай.
Под големите стари дървета до обраслата с бръшлян стена, ограждаща двора имаше каменна пейка, на която старата Милдред настани Алис.
— Така, така, починете си малко, отдъхнете си. Хм, сега пък плач — добре, поплачете си, щом искате. Ако е станало, каквото подозирам, по-добре благодарете на Бога, вместо да плачете.
Алис продължи да се тресе от конвулсивни ридания, като от време на време мяташе див поглед към портата на двора и стискаше ръката на старата жена. След няколко минути пристъпът отмина и тя продължи да плаче тихичко.
— Значи вие извикахте, така ли, госпожо? Нещо ви уплаши ли?
— Аз… почакай малко и ще ви разкажа… Беше ужасно… ужасно…
— Няма от какво да се боите тук, госпожо, нали съм с вас, а и вече се съмва. Освен това мога да се досетя какво е станало. Видели сте онази жена, нали? Старата кримка, госпожо… Е, гледката наистина може да уплаши всеки… Прилича на призрак… бяло лице, сляпа, същински дявол.
— Коя е тя? Как е дошла? Опита се да ме убие. О, госпожо Тарнли, толкова съм уплашена! — възкликна Алис и отново се разплака.
— Опита се да ви убие ли? Много се радвам, много се радвам, защото така ще се отървем от неприятностите, госпожо. Гледай ти! Наистина ли вдигна ръка срещу вас?
— О, да, госпожо Тарнли, беше ужасно! Спасих се по чудо. Не знам как, само Божията милост — отвърна Алис, притисната към госпожа Тарнли и разтреперана.
— О, момичето наистина е уплашено. Доста ви е минало през главата тази нощ, господарке, няма да я забравите. Младите хора обичат удоволствието, живота и самите себе си твърде силно, че да тормозят главите си с мисли за смъртта и за Страшния съд, ако Бог в милостта си не ги събуди от съня и от греховете им. „Стани, ти, който спиш“, така казва Библията и призовава силно пияния посред тъмна доба и докато домът му гори, така казва пасторът. Той е добър човек, макар че съм виждала и по-добри от него някога от амвона в Каруел. Така че всичко е за хубаво и вместо да плачете, трябва да прославяте Бог, задето ви е събудил от съня на тялото и ви е накарал да се замислите за Него и да се видите, каквато сте наистина, а не според ласкателствата на съпруга ви и собствената ви суета. Извинете ме, обаче истината си е истина, а Божията истина е над всички. А кой ще ви я каже, ако онези, които можете да чуете, не си отварят устата, а господарят Чарлс не престава да си блъска главата над проблема.
— Той е толкова благороден и винаги е бил моят ангел хранител. О, госпожо Тарнли, тази нощ щях да загина, ако не беше той. Той е най-добрият ми приятел, толкова е щедър и благороден.
— Е, това е хубаво — студено отвърна госпожа Тарнли. — Но според мен нещо трябва да се направи с онази дива котка там. Желязото трябва да се кове, докато е горещо, а пък нея няма да я укротят лесно — сигурно ще си тръгне, когато всичко приключи и напълни джобовете си с пари. Това е грях, след като толкова много честни души са в нужда, така че май ще е най-добре да взема всичко в ръцете си и да я прогоня, както тя иска да прогони по-свестни жени от нея.
— Тя е луда, нали, госпожо Тарнли? — попита Алис.
— А след като е луда, мястото й е в лудницата, а ако не е, дали ще се намери достатъчно високо бесило за нея, опасна никаквица такава! Защото така или иначе, дяволът се е вселил в нея и колкото no-скоро я настигне наказанието и легне в ковчега, толкова по-бързо ще преборим дявола и свестните хора ще си отдъхнат.
— Щом е луда, това обяснява всичко. Имам чувството, че никога няма да мога да вляза отново в къщата. О, госпожо Тарнли, не ме оставяйте сама. Небеса, какво е това?
Не беше нищо особено — госпожа Тарнли се бе изправила, защото вратата към двора се бе отворила, някой бе излязъл и се оглеждаше.
Беше момичето Лили Доджър, което стоеше и се оглеждаше наоколо под короните на високите дървета.
— Нищо, госпожо, само детето… Лили Доджър. Доволна съм, че стана така, защото сега ще я накарам тихичко да дойде. Ей, Лили, глупачке, ела насам… виждаш ли ме?
Момичето затвори вратата зад гърба си и се приближи с ококорени очи и със сериозно изражение. Беше се стреснала и събудила от шумовете, изпълнили къщата, беше навлякла дрехите си и след като бе мярнала фигурата на госпожа Тарнли да минава покрай прозореца, я бе последвала.
Госпожа Тарнли направи няколко крачки към нея, повика момичето с пръст и то се приближи.
— Трябва да отидеш в Кресли Комън, момиче, в Уикфорд. Знаеш ли къде е Уикфорд?
— Да, госпожо, знам.