Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Това има ли нещо общо с Венерстрьом? – попита Микаел изведнъж.
Хенрик Вангер се усмихна.
– Микаел, аз съм над осемдесетгодишен. Съжалявам, че не успях да направя някои неща и не създадох повече неприятности на определени хора. Но, впрочем – той отново се обърна към Ерика, – подобна инвестиция предполага поне едно условие.
– Слушам ви – рече Ерика Бергер.
– Микаел Блумквист трябва отново да заеме поста на отговорен редактор.
– Не – отсече Микаел веднага.
– Да – настоя Хенрик Вангер също толкова рязко. – Венерстрьом ще получи удар, ако публикуваме комюнике, че концернът „Вангер“ застава зад „Милениум“ и ти се връщаш на работа във вестника като отговорен редактор. Не можем да изпратим по-ясен сигнал от този – всички ще разберат, че не става въпрос за поемане на контрола над вестника и че редакцията ще продължи да следва досегашната си политика. Само това би трябвало да бъде достатъчен повод за рекламодателите, които смятат да се оттеглят, да премислят още веднъж решението си. А Венерстрьом не е всемогъщ. Той има врагове и ще се появят нови предприятия, които ще искат да рекламират при нас.
– КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, означаваше това? – възкликна Микаел веднага щом Ерика затвори външната врата.
– Мисля, че го наричат сондиране преди сделка – отвърна тя. – Ти не ми спомена, че Хенрик Вангер е такъв сладур.
Микаел застана пред нея.
– Рики, ти бе напълно наясно как ще протече този разговор.
– Eй, toy boy[66]. Часът е три, а аз искам добре да се позабавлявам преди вечеря.
Микаел Блумквист бе бесен. Но същевременно изобщо не можеше да се сърди на Ерика за по-дълго.
ЕРИКА НОСЕШЕ ЧЕРНА РОКЛЯ, късо сако и елегантни обувки с V-образен отвор в горната част, които бе сложила в малката си пътна чанта по чиста случайност. Тя настоя Микаел да бъде със сако и вратовръзка. Той си облече черен панталон, сива риза, тъмна вратовръзка и едно сиво сако, което изобщо не подхождаше на останалата част от тоалета му. Когато пристигнаха в дома на Хенрик Вангер точно в 7:00, се оказа, че сред гостите бяха и Дирх Фроде, и Мартин Вангер. Всички носеха сака с вратовръзки, с изключение на Хенрик, който се бе издокарал с папийонка и кафява жилетка.
– Едно от предимствата на моята възраст е, че никой не може да критикува облеклото ми – констатира той.
Ерика бе в страхотно настроение цялата вечер.
Разговорът им стана сериозен едва след като се преместиха в един салон с камина и си наляха коняк. Дискутираха в продължение на два часа и накрая набелязаха параметрите на сделката.
Дирх Фроде щеше да създаде еднолична фирма на името на Хенрик Вангер. Членове на управителния ѝ съвет щяха да бъдат той, Фроде и Мартин Вангер. В продължение на четири години фирмата щеше да инвестира в „Милениум“ определена сума, която да покрива разликата между приходите и разходите на вестника. Парите щяха да бъдат предоставени лично от Хенрик Вангер. В замяна на това той трябваше да получи видно място в управителния съвет на вестника. Договорът бе за четири години, но собствениците на „Милениум“ имаха право да го прекратят след две. Това обаче би им излязло доста скъпо, защото делът на Хенрик можеше да бъде откупен само срещу пълния размер на инвестициите, направени от него към този момент.
В случай че Хенрик Вангер починеше внезапно, мястото му в управителния съвет щеше да бъде заето от Мартин Вангер до изтичане срока на договора. Ако Мартин проявеше желание да удължи споразумението, то той трябваше сам да предприеме необходимите действия. На Мартин Вангер явно доста му допадаше идеята да си го върне тъпкано на Ханс-Ерик Венерстрьом, а Микаел се чудеше в какво се коренеше враждата им.
След като подготвиха предварителното споразумение, Мартин Вангер отново напълни чашите им с коняк. Хенрик Вангер използва възможността, наведе се към Микаел и тихо му обясни, че този договор нямаше никакво отношение към тяхната уговорка.
За да постигнат най-голям ефект в медийното пространство, решиха да съобщят за настъпилите организационни промени в деня на влизане на Микаел в затвора в средата на март. Представянето на преустройството на вестника на фона на такова негативно събитие бе толкова голяма грешка от гледна точка на рекламата, че всички зложелатели щяха да останат крайно озадачени, а появата на Хенрик Вангер щеше да прикове вниманието. Всички разбираха логиката на тази постъпка – тя бе ясен знак, че надвисналият над „Милениум“ дамоклев меч скоро щеше да бъде свален и че новите покровители на вестника щяха да отвърнат подобаващо на удара. Въпреки че се намираше в криза, компанията „Вангер“ все още бе един от значимите индустриални концерни, които можеха да играят офанзивно при нужда.