Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Вероятно все повече американци се съмняват в оф-циалната версия на своето правителство, че араби, командвани от Афганистан, са отвлекли и взривили четирите боинга. Но дори и да подозират участие на собствените си служби или правителствени чиновници в убийство на американски граждани, какво могат да направят? Американците усещат, че бумерангът на злото отнася вече и техните собствени глави, схващат и от кого е хвърлен, но виждат цялата политическа, финансова и медийна мощ на свръхелита, който не крие, че ще жертва и тях. Че вече няма да ги поставя в по-специално положение спрямо останалия свят и да им създава чувство за богоизбраност. Че ще ги жертва, така както жертваше досега животите на милиони и милиони „аборигени“ от народите, невлизащи в числото на „богоизбраните“.
Сред тях е и българският, който все по-ясно осъзнава измамата, наречена пазарна икономика, и примката, която му е наложена от свръхелита, диктуващ условията на глобализацията. Все по-добре българинът разбира, че не от неговото правителство зависи дори заплащането или стандартът му на живот. Все по-болезнено отчита, че докато той се бори за правото да има заплата от 100 долара на месец, в страната му пристига пратеникът на международната мафия - чиновникът на МВФ с месечна заплата от 15 000 долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците. Има ли нужда от военни действия при такова овладяване на цели държави от международната мафия, от свръхелита, който чрез инструменти като МВФ може да подчини всяка държава днес? Тази цел почти е постигната. Но почти. Все още му пречат религиозно мотивираните хора. С днешната война срещу талибаните и „фундаментализма“ световният свръхелит иска да притисне до стената в едно близко бъдеще и Православието. От години тече психологическата обработка за това. То бива наричано „фундаментализъм“, също както радикалния ислям. Така го наричат и западни фронтмени на глобализацията, и български папагали, платени от тях и работещи срещу родината и вярата си.
Натискът срещу Православието ражда съпротива
Православието е единственият даден ни свише път към спасението, който ние често подценяваме. В България през последните десетина години се налага медийно възвеличаване на католицизма, на протестантството, които били „по-модерните и цивилизовани форми на християнството“.Книжният пазар е залят с всякаква окултна книжнина, в която обърканият от 50 години войнстващ атеизъм българин търси отговори на вечни въпроси.
А отговорът е много прост. Не е нужно да го търсим далече, той е под ръка. Той е във вярата, която е запазила българите като нация и е призната от честните западни богослови като автентичното християнство, така както е завещано от нашия Господ Исус Христос - Православието.
Това се признава от много друговярващи, презрели след десетилетия лутане истината. Редица и протестантски, и католически духовници са стигали до извода, че Православието е най-близо до Светата Апостолска Христова църква, такава, каквато е създадена. Известният френски църковен историк, абат Владимир Гете (1816 - 1892 г.), преминал по собствено убеждение от римокатолицизма в Православна-та църква, е автор на много трудове, възхваляващи истинността на Православието. Ето какво пише той: „Прекрасна гледка представлява Православната църква със своето удивително постоянство в учението! Тя е видяла много спорове, тя е издържала безбройни вражески нападения, тя е била подхвърляна на нечувани жестокости и преследвания, нейните врагове са я довеждали до състояние на робство в същата оная страна, където тя някога е сияела с най-ослепителен блясък. Но и в нещастието, и в поруганието, както и в дните на славата, тя е запазила своето учение. Нейните основни начала са началата на истинското християнство. Тя може и в наши дни да предложи на еретическите „църкви“ и философи своето учение, най-прекрасното, каквото светът е могъл да чуе някога. Църквата на православния християнин - това е християнското общество, съществуващо още от апостолските времена. То живее единен живот, то не се изменя, понеже не променя нищо в богооткровеното учение. Приело това учение, то го преподава от век на век такова, каквото го е получило. Вярващите миряни съставят в него точно такава съществена част, каквато и епископите. Последните имат специалното задължение да бдят над християнската общност да не би да проникне в нея някакво нововъведение. Но и всички вярващи също имат право да участват в запазването на Православието и те са длъжни да предпазват дори самия епископ, ако той, изменил на своя дълг, поиска да прави нововъведения. В такъв случай свещеникът и даже простият мирянин, ако посочат еретика, не само няма да бъдат порицани, но дори ще заслужат прослава и благодарност от цялата Православна църква.“