Бумерангът на злото

Ротщайн притежава 76% от „Вайаком“, което прави $3 милиарда. Чак четвърта по мощ е „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок. Той е собственик и на телемрежата „Фокс“ и на киностудията „Туенти Сенчъри Фокс“. Мърдок стъпи вече и в България, след като купи втория национален канал на БНТ. Той е притежател на най-авторитетния лондонски вестник „Таймс“, както и на сателитния канал „Скай Телевижън“. Разнообразието е привидно. Оказва се, че най-големият тв и изобщо медиен пазар - американският, е собственост на двама-трима магнати-евреи, които придобиват по-голяма власт от най-смелите мечти на класическите диктатори. От тях зависи какво ще гледат и с какво ще израстват стотици милиони американци. На практика това, което е същност на нормалния пазар - конкуренцията, отсъства от американската медийна територия. Днес трите кита на телевизята в САЩ - Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес, са притежание на преплетени един с друг, броящи се на пръстите на едната ръка собственици. Това са Майкъл Айзнер, Джералд Левин и техни креатури. Към тяхната собственост влизат и фирмите за производство на филми и развлекателни програми, така че кръгът се затваря - едни и същи хора имат и каналите, и програмите, които текат по тях. Неизброените дотук две други големи медийни компании - Ем Си Ей и „Юнивърсъл Пикчърс“, са притежание на Едгар Бронфман, който е и президент на фирмата „Сийграм“ за производство на алкохол, както и председател на Световния еврейски конгрес. Дали при това положение българският медиен хаос не е за предпочитане, питат се днес феновете на свободата на словото и журналистиката. В него поне няма такава концентрация на интереси, което все още позволява една, колкото и парадоксално да звучи, недопустима свобода на изказа за САЩ. Това се потвърждава на практика. През 1999 г. един читател на Интернет-изданието на българския вестник „Монитор“ писа от Щатите по повод една статия за двойния стандарт на САЩ и Запада: „Такъв материал не може да излезе в САЩ.“ Както и да приемем тези думи, те дават материал за размисъл.