Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
В сборника „Anglicanism and Ortodoxy“, издаден в Лондон през 1955 г., англиканският духовник Х.А. Хъдж пише: „Православната вяра, на която Православната църква е постоянен пазител, е християнската вяра в нейната вярна и съществена форма.“
Един друг голям западен изследвач на религията Франц фон Баадер, философ и богослов, римокатолик, пише в сериозния си труд,“Бег morgenlandishe und der abendlandische Katholizismus“, издаден в Лайпциг през 1855 г., следното: „Православната вяра е останала по-вярна на първоначалния дух на християнството, отколкото Западната църква“. Тези заключения фон Баадер прави след многогодишни еклезиастични проучвания и не може да бъде обвинен в пристрастие или необективност, тъй като няма никакви користни мотиви да възхвалява учението на Източната църква.
В друго фундаментално изследване на богослужението в Западната и Източната църква - „Beitrage zur Kirchengeshichteq Archaologie und Liturgik“, издадено през 1864 г., католическият учен-богослов Хефеле признава, въпреки голямата си вярност и привързаност към римокатолицизма: „В богослужението Православната църква няма ни най-малки промени от времето на нейния разрив с Рим.“
Протестантският богослов Овербек (1821- 1905 г.), предшественик на днешното диалектическо богословие, сравнява Православната църква с римокатолицизма и пише през 1870 г.: „Православната църква е неизменна във вярата и в Светите канони. Това е същата вяра и сега, каквато е била преди хиляда години. Рим е сметнал за добре да измени неизменяемата вяра, да я направи подвижна, да я развива. Православната църква пък е запазила истината, която по своята същност е неподвижна и неизменна, и то я е запазило в този вид, в който тя е била завещана на Църквата от Апостолското предание.“ В друго съчиненние Овербек добавя: „След като папата откъснал Западната църква от Източната, то Източната запазила според свидетелствата на историята отколешното си единно вселенско учение неизменно до сегашно време.“
И в модерното време продължават признанията на западни богослови за съхраненото в неговата пълнота и верност Христово учение в Православната църква. В труда на старокатолическия епископ от Берн - Урс Кюрн „Die Wiedervereinigungder christlichen Kirchen und das altkatolis-che Kirchenideal im Lichte des eucharistischen Wunders“, публикуван през 1930 г., пише: „Източноправославната църква притежава християнски живот с първична сила, голяма интензивност и чистота и в нея през вековете е запазено древното църковно Предание, което в голяма степен е загубено в западната църковност..
Друг виден западен богослов - проф. Ернст Бенц, в труда си „Geist und Leben der Ostkirche“, издаден в Хамбург през 1957 г., казва следното: „В съвременния християнски свят Православието сияе като единствена по своя род величина. Величието му се състои в това, че то вярно е запазило във всички сфери на своя живот полнотата на съборността на древната Църква. В неговото богослужение продължават да живеят по приемство древноцърковното разбиране и древноцърковната литургическа практика. В богослужението му приемствено живее и цялата пълнота на учението на древната Църква. Тук няма разделение между богослужението и богословието, между морализма и учението. Тази Църква е запазила първоначалното съзнание на своя вселенско-католически характер. Нейното самоопределяне като Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква се основава не върху идеята на правото, а на съзнанието, че тя представлява от себе си мистическото Тяло Христово. В това мистическо Тяло действително се проявяват даровете на Светия Дух. Православието с най-голяма вярност е запазило до наши дни предаденото му древноцърковно догматично наследство.“
Д-р Фриц Либ също изтъква автентичността на Православната църква в съчинението си „Orthodoxie und Protestantismus“ от 1929 г: „Източната Църква е запазила чисти и неповредени древнохристиянските догми, като не ги е изопачила чрез схоластичен рационализъм.“
След като имаме това оръжие, след това безспорно признание от страна на западното богословие, на истинността и чистотата на нашата вяра, защо понякога се съмняваме в силата на православната църква, защо я пренебрегваме като опора в живота си?
Най-често защото пред очите ни се очертава картина на материално благополучие и „напредък“, с която ни промиват мозъците от деца и ни я сочат като пример за подражание. В момента това е „американската мечта“, светът на антихристиянството, построен като част от битката за подмамване на души.