Цезар (Част II: Войната с галите)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част II: Войната с галите)». Краткое содержание книги:
Той не се изненадваше от глупостта на хората, но дори в най-песимистичното си настроение не можеше да повярва, че една малка група римски сенатори ще предпочетат гражданска война пред неизбежното признаване на Цезар на онова, което му се полагаше. Законен консул за втори път, защитен от съдебно преследване, пръв мъж в Рим и заемащ челно място в аналите на историята. Тези неща се полагаха на рода му, на общественото му положение, на потомството му. Той нямаше да остави син, но това не беше необходимо, ако синът му не го надминеше. Такива неща не се случваха, всеки го знаеше. Синовете на великите мъже никога не са велики. За пример можеха да се вземат младият Марий и Фауст Сула…
Междувременно трябваше да мисли и за новата римска провинция Галия Комата. Да изкове новия ред, да въдвори мир, да събере най-способните сред местното население.
И още няколко проблема, към които трябваше да се отнесе доста по-внимателно. В това число как да се отърве от две хиляди гали, за които знаеше, че само го чакат да напусне Галия, за да се опълчат срещу Рим. Хиляда от тях бяха роби, които не смееше да продаде от страх от кървава разправа с новите им собственици или от въстания като това на Спартак. Другите хиляда бяха свободни гали, предимно благородници, които не се трогваха особено от съдбата на осакатените защитници на Укселодунум.
В крайна сметка Цезар ги закара под стража в Масилия и там ги натовари на кораби. Хилядата роби бяха изпратени на галатийския цар Дейотар, самият той — гал, който постоянно имаше нужда от добри конници. Нищо чудно, че когато пристигнаха, той ги освободи и ги прие на служба. Хилядата свободни гали изпрати на цар Ариобарзан в Кападокия. И двете групи бяха за подарък. Малки пожертвования пред олтара на Фортуна. Късметът се смяташе за божи дар, но никога не беше излишно човек да се погрижи сам да си го осигури. Доста банално бе да приписваш успеха на късмет. Цезар много добре знаеше, че зад късмета винаги стоят упорит труд и мъдра мисъл. Войниците му можеха да се хвалят с късмета му, той нямаше нищо против. Докато мислеха, че съдбата е на тяхна страна, те се страхуваха по-малко, сякаш имаха защитата на мантела над главите си. Именно лошият късмет погуби клетия Марк Крас — дните му бяха преброени още от първия ден, в който войниците му решиха, че е прокълнат. Никой човек не е лишен от известна доза суеверие, но хората с по-нисш произход бяха твърде суеверни. Цезар използваше това. Защото ако късметът бе дар от боговете и те го изпращаха на великите люде, той също придобиваше някакъв божествен ореол около главата си. Нищо лошо нямаше в това, войниците да смятат пълководеца си за бог.
Точно в края на годината Цезар получи писмо от Квинт Цицерон, първи легат на големия си брат, управителя на Киликия.
„Не трябваше да те оставям толкова рано, Цезаре. Това е едно от неудобствата да работиш за човек, който действа бързо като теб. Аз си въобразих, че брат ми Марк ще замине веднага за Киликия. Ала той не го стори толкова бързо. Тръгна от Рим в началото на май и за близо два месеца стигна едва до Атина. Защо угодничи на Помпей Велики? Това е започнало от времето, когато е бил на седемнайсет и е служил като кадет във войската на Помпей Страбон, знам, но мисля, че Марк твърде много преувеличава дълга си към Помпей Велики за защитата му в онези години. Можеш да се досетиш, че се наложи да прекарам два дни в дома на Великия в Тарентум. Никога няма (макар че опитах) да харесвам този човек.
В Атина (където чакахме военния легат на Марк, Гай Помптин — аз можех да водя войските на Марк много по-умело, но той не ми се доверява) научихме, че Марк Марцел е бичувал един гражданин от твоята колония в Новум Комум. Срамна история, Цезаре. Брат ми също е възмутен, макар че умът му е зает главно с партската заплаха. Точно затова отказа да напусне Атина преди пристигането на Помптин.
След още един месец преминахме в Киликия при Лаодицея. Такова прекрасно място, с тези ослепителни кристални тераси, надвиснали от скалите! Сред топлите чисти езерца местните жители са изградили мраморни басейнчета за такива като Марк и мен, изнурени от жегата и праха по пътя от Ефес до Лаодицея. Прекрасно бе да прекараме няколко дни като риби (водата е много полезна за костите).
Сетне обаче, след като отново тръгнахме на път, ние си дадохме сметка какво зло е причинил Лентул Спинтер, а след него и Апий Клавдий на бедната, опустошена Киликия. Брат ми я нарече «развалина на отчаянието» и не преувеличава. Провинцията е ограбена, експлоатирана, изнасилена. Всичко и всеки са обложени с непосилни данъци. И не от друг, а от сина на скъпата ти приятелка Сервилия. Да, съжалявам, че трябва да го кажа, но Брут явно се е сработил много добре с тъст си Апий Клавдий във всякакви срамни начинания. Макар че винаги избягва да критикува високопоставени люде, брат ми писа на Атик, че смяха поведението на Апий Клавдий в провинцията за позорни. А и никак не му хареса, че Апий Клавдий отказа да ни приеме.