Цезар (Част II: Войната с галите)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част II: Войната с галите)». Краткое содержание книги:
— Няма да натоваря никой римлянин с това дело. Някои от жителите на Укселодунум могат да го сторят. Доброволци. Осемдесет човека, всеки от които да отреже ръцете на петдесетте пленници. Това ще е достатъчно. Ковачите в момента работят върху специален инструмент, който измислих, нещо като остро длето с острие, широко шест пръста. Ще се поставя върху ръката, точно над китката, и дланта ще се отрязва с един удар с чук. Кръвотечението ще се спира с превръзка около лакътя. Веднага след ампутацията китката ще се потапя в катран. Някои ще умрат от кръвотечението, но повечето ще оцелеят.
Той вече говореше гладко, спокойно — беше навлязъл в областта на идеите, на практическите подробности.
— Тези четири хиляди сакати мъже ще бъдат разпръснати из цялата страна, да се скитат и да просят милостиня. И всеки, който види човек с отрязани ръце, ще си спомня за урока от обсадата на Укселодунум. Когато легионите разделят, искам с всеки да тръгнат известен брой осакати ни мъже към местата на зимните лагери. Така ще се ги рижа безръките да се разпилеят из цялата страна. Защото от урока няма да има полза, ако доказателствата за него не се виждат. Накрая ще ви дам някои сведения, събрани от храбрите, но невъзпети цивилни герои от канцеларията ми. След осем години война в Галия Комата са загинали един милион галски воини. Един милион са били продадени в робство. Четиристотин хиляди галски жени и деца са загубили живота си и четвърт милион галски семейства са останали без подслон. Това е колкото цялото население на Италия. Ужасно доказателство за сляпата ярост на бика. Това трябва да спре! Сега. Тук, в Укселодунум. След края на управлението ми Галия Комата ще живее в мир.
Той кимна. Всички се разотидоха мълчаливо, никой не посмя да погледне Пълководеца в очите. Само Хирций остана.
— Не казвай нищо! — тросна се Цезар.
— Нямам намерение — отвърна той.
След падането на Укселодунум Цезар реши да посети всички племена в Аквитания, онази част от Галия на дългокосите, която бе най-малко замесена във войната и следователно единствената, разполагаща с достатъчно ресурси, за да изхранва войска. Със себе си той взе част от осакатените защитници на Укселодунум като доказателство за решимостта на Рим да сломи всяка съпротива.
По пътя си бе посрещнат мирно — различните племена го приемаха гостоприемно, отместваха очи от безръките клетници, подписваха представените им договори и се кълняха да бъдат верни на Рим. Цезар бе готов да им повярва, защото не друг, а арверн му бе предал Луктерий няколко дни след тръгването му за Бурдигала, първия етап от обиколката му на Аквитания. Това бе доказателство, че нито едно племе нямаше да даде подслон на един пълководец на Версенжеторикс. Сега само един от двамата командващи на галите при Укселодунум щеше да върви на триумфалното му шествие: другият — Драпес, бе отказал да се храни и да пие и беше умрял като непримирим противник на римското присъствие в Галия.
Луций Цезар дойде да посети братовчед си в Толоза към края на октомври; носеше много новини.
— Сенатът се събра в края на септември — осведоми той Цезар през стиснати зъби. — Признавам, че първият консул е разочарование, мислех го за по-разумен мъж от втория.
— Сервий Сулпиций наистина е по-разумен от Марк Марцел вярно е, но и той желае падението ми. Какво стана?
— Сенатът решил да постави на преразглеждане въпроса с провинциите ти през мартенските календи идната година. Марк Марцел ги осведомил, че войната в Галия Комата най-после е свършила, което означавало, че нямало абсолютно никаква пречка да ти бъдат отнети империумът, провинциите и войските. Благодарение на новия закон за петгодишния срок, твърдял той, имало предостатъчно потенциални управители, способни веднага да заемат мястото ти. Всяко забавяне щяло да бъде знак за слабост от страна на сената и било напълно недопустимо. Заключил, че трябвало веднъж завинаги да ти се даде да разбереш, че си само един слуга на сената, а не негов господар. Наказване, което, както научавам, било посрещнато с радост от Катон.
— Наложило се е да вдига два пъти повече врява, защото Бибул е в Сирия, или на път за там. Продължавай, Луций. По изражението ти личи, че има и по-лошо.
— Много по-лошо! Сенатът приел, че ако някой народен трибун наложи вето върху обсъждането на въпроса с провинциите ти по време на мартенските календи, това щяло да се разглежда като държавна измяна. Виновникът щял да бъде арестуван и наказан.