Цезар (Част II: Войната с галите)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част II: Войната с галите)». Краткое содержание книги:
— Именно.
— И ако се наложи, ще настъпи към Рим.
— Само ако се наложи. Цезар не обича да нарушава правилата; стреми се да прави всяко нещо с времето му: не издава извънредни заповеди, ще чака десет години до консулството си, всичко върши по закон. Ако се наложи да нахлуе с войската си в Рим, той ще загуби нещо от себе си, Вациний. Той никога не е изключвал тази възможност. Мислиш ли, че се бои от сената? От когото и да било? Включително и от прехваления Помпей Велики. Не! Всички те са като сламени чучела на тренировъчното поле. Той го знае. Ала не иска да бъде така. Стреми се към онова, което му се полага, но се опитва да го постигне по законен ред. Военният поход към Рим е най-крайната възможност и той ще я отлага до последния момент. Засега е вършил всичко законно. И иска да остане така.
— Винаги се е стремял да бъде съвършен — въздъхна тъжно Вациний й потрепери. — О, Юпитере, какво ще им стори, ако го принудят да предприеме тази мярка?
— Не ми се мисли за това.
— По-добре да направим нещо, та на добрите люде да им дойде умът в главата.
— От месеци се опитвам. И мисля, че добрите люде щяха да разсъдят разумно, ако не беше един от тях.
— Катон — обади се, без да се замисля, Вациний.
— Да, Катон.
Двамата отново замълчаха. Вациний въздъхна:
— Е, аз съм с него през огън и вода.
— И аз.
— Кой още?
— Децим. Фабий. Секстий. Антоний. Ребил. Кален. Базил. Планк. Сулпиций. Луций Цезар.
— А Лабиен?
Требоний енергично поклати глава:
— Не!
— Заради Лабиен ли?
— Заради Цезар.
— Въпреки това той не казва нищо лошо за Лабиен.
— И никога няма да каже. Лабиен още се надява да стане консул заедно с него, макар да знае, че Цезар не одобрява методите му. Ала в отчетите до сената не пише нищо, затова Лабиен още се надява. Това обаче ще се промени. Когато Цезар нахлуе в Рим, той ще даде на добрите люде един подарък. Тит Лабиен.
— О, Требоний, моли се само да не се стигне до гражданска война!
За това се молеше и Цезар, докато се подготвяше да се справи с добрите люде според неписаната конституция на Рим — мос майорум — традицията на предците. Консулите за следващата година бяха Луций Емилий Лепид Паул и Гай Клавдий Марцел. Гай Марцел бе първи братовчед на настоящия втори консул, Марк Марцел, и на мъжа, за когото се говореше, че щял да заеме консулския пост по-следващата година — Гай Марцел Малкия. По-върл враг на Цезар от Гай Марцел Големия надали можеше да се намери. Паул беше друг човек. След известно време, прекарано в изгнание заради участие във въстанието на баща си, Лепид, той седна в консулското курулно кресло сравнително късно. Постигна го с възстановяването на Емилиевата базилика като най-величествената постройка на Римския форум. След безредиците във форума при изгарянето на трупа на Публий Клодий в сградата на сената почти завършената базилика също бе изгоряла. И Паул не разполагаше вече с пари, за да започне отново.
Паул беше човек без солидно финансово положение. И Цезар го знаеше. И го купи. Струваше си да контролира първия консул. Паул получи хиляда и шестстотин таланта от Цезар през декември и започна да получава заплата от Балб като човек на Пълководеца. Емилиевата базилика можеше да бъде възстановена дори по-величествена от преди. По-важен бе Курион, който му беше струвал само петстотин таланта. Той направи точно както бе предложил Цезар, кандидатира се за народен трибун в последния момент и (нещо не особено трудно за един Скрибоний Курион) беше избран.
Можеха да бъдат предприети и други мерки. Всички по-големи градове в Италийска Галия получиха големи суми за нови обществени постройки или за ремонт на пазарищата също градовете в Провинцията и в самата Италия. Всички тези градове обаче имаха едно общо — бяха оказали услуги на Цезар. По едно време той се замисли дали да не направи дарения и на градове в двете Испании, Азия и Гърция, но реши, че това няма да му донесе особена полза, ако Помпей, далеч по-голям покровител на тези провинции, реши да не разреши на клиентите си да подкрепят Цезар. Нито една от тези мерки не беше направена за издействане на поддръжка при евентуална гражданска война. Целта бе просто да се спечелят местните плутократи, та да се застъпят за Цезар пред добрите люде. Гражданската война бе последната възможност и Пълководеца смяташе, че тя е толкова страшна, че дори политическите му противници ще се постараят да я избегнат. Трябваше да успее, като направи невъзможно за добрите люде да се противопоставят на общественото мнение в по-голямата част на Рим, Италия, Италийска Галия, Илирикум и Римската галска провинция.