Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Точно така. Това издаде намеренията ни. Позволихме им да разберат, че този поход не е за отвличане на вниманието. Подцених Таур Ургас. Той пожертва хиляда мъже само за да разбере какво сме намислили.
— Какво ще правим сега? — попита Хетар.
— Ще се подготвяме за битка — каза Варана. — Бих искал да разполагаме с по-добър терен, но ще трябва да се задоволим с това, което имаме.
Хетар се взря жадно отвъд реката и каза замислено:
— Дали ще имаме време да прехвърлим военните действия на южния бряг?
— Какво значение има? — каза Бранд, видимо озадачен. — Каква е разликата?
— Там са мургите — отговори Хетар. — Лично аз нямам нищо против малореанците.
— Това не е лична битка, лорд Хетар — подчерта Варана.
— За мен е — каза Хетар мрачно.
— Непременно трябва да се погрижим за безопасността на лейди Поулгара и принцесата — каза Мандорален. — Може би трябва да осигурим ескорт, който да ги съпроводи до укреплението.
Бранд поклати глава и каза:
— По всяка вероятност районът е пълен с врагове. Няма да е безопасно.
— Той е прав, Мандорален. — каза Поулгара. — Освен това се нуждаете от всеки войник. — Тя се загледа далеч на североизток и добави: — А вижте и това.
И посочи мрачните облаци, които закриваха небето над хоризонта. Облаците бяха мастиленочерни, носеха се бавно, осветени от проблясващи светкавици.
— Буря? — попита генерал Варана изненадано.
— Не по това време на годината и определено не от тази посока — отговори Поулгара. — Кролимите са намислили нещо и това ще бъде моята битка. Разгърнете силите си, господа. Ако ще има битка, нека сме готови за нея.
— Корабите се придвижват — докладва Дурник, когато се върнаха с Олбан, — а войските напускат града.
Пристигна крал Родар. Широкото му лице беше покрито със сажди и пот.
— Анхег тръгва — каза той, като се свлече от седлото с мърморене.
— Къде е Фулрах? — попита Бранд.
— Поведе по-голямата част от армията към южния бряг.
— Това няма ли да ни остави с много малко сили от тази страна? — попита генерал Варана.
— Мостът е тесен — каза Родар. — Ще отнеме часове да отведем дори половината, така че това не е от значение. Брендиг вече е събрал хора, които да разклатят основите, така че ще можем да съборим моста преди ангараките да се доберат до него.
— Защо трябва да го правим? — попита Се’недра.
— Тул Марду си има своите предимства, ваше величество — обясни генерал Варана. — Не бива да пускаме ангараки на острова, стига да можем да устоим на атаките.
После погледна крал Родар и попита:
— Замисляли ли сте се за тактиката на битката?
— Искаме да дадем на Анхег половин ден преднина, ако е възможно — отговори Родар. — На двайсет левги надолу по реката е доста мочурливо и отдалечи ли се, ангараките няма да могат да се приближат по брега. Предлагам да сформираме стандартния пехотен строй — копиеносците, легионите, сендарите и така нататък. Ще оставим стрелците отзад и ще използваме алгарите да атакуват по фланговете. Искам да запазим мимбратските рицари в резерв, докато малореанците не се струпат за първия щурм.
— Това не е печеливша тактика, ако ваше величество ми позволи това мнение. — каза генерал Варана.
— Ние не сме тук да побеждаваме, Варана — каза Родар. — Трябва просто да забавим ангараките поне шест часа и след това да се оттеглим. Не възнамерявам да жертвам хората си в опит да спечеля една предварително загубена битка.
Той се обърна към Хетар.
— Искам да изпратиш твоите хора надолу по реката. Да отцепят малореанците по брега. Може би флотата ще успее да избегне Таур Ургас и Закат. Ангараките не са добри моряци, така че вероятно не осъзнават какво може да направи Анхег, щом стигне в Източно море.
— Извинете, ваше величество — отбеляза Варана, — но цялата стратегия, дори действията на флотата, е просто забавяне на военните действия.
— Точно там е работата, Варана — каза Родар. — Нашите действия нямат никакво значение. Всичко ще се реши в Малореа, когато Белгарион стигне до Ктхол Мишрак. По-добре да тръгваме, господа. Малореанците ще бъдат тук много скоро и трябва да сме готови да ги посрещнем.
Облакът, който беше посочила Поулгара, препускаше към тях със застрашителна скорост, прииждащ на талази пурпурен мрак и проблясващи светкавици. Най-отпред се движеше топъл вятър, който превиваше тревата и развяваше неудържимо гривите и опашките на конете. Докато крал Родар и другите избързаха напред, за да пресрещнат приближаващата се малореанска армия, Поулгара с пребледняло лице и развята от вятъра коса пое по обраслия с трева бряг, после спря и се загледа в облака. Се’недра и Дурник я следваха.