Криптата на флорентинеца

Ще ти разкрия имената на онези учени мъже, чиято мъдрост изкова моите гатанки. Помпонио Лето, маестро на Римската академия, ученик на Вала и стар приятел на семейството ми, ме учеше на езици и превод там, където собствените ми очи и уши не се справяха. В изкуствата и хармонията на числата ме ръководеше французинът Жак Льофевр д’Етапл, почитател на Роджър Бейкън и Боеций, познавач на всички видове изчисления, които собственият ми разум не можеше да осветли. Великият Алберти, изучил изкуството си от майсторите Мазачо и Брунелески (дано геният им никога не бъде забравен), ме запозна преди много години с науката за хоризонта в живописта; възхвалявам го днес и навеки. Знанието за свещените писания на потомците на Хермес Трижди великия, пръв пророк на Египет, дължа на мъдрия Фичино, майстор на езиците и философиите, който няма равен сред последователите на Платон. И най-сетне на Андреа Алпаго, ученик на достопочтения Ибн ал Нафис, съм дълбоко задължен за въпросите, които тепърва ще се разкриват; и дано на този принос бъде погледнато по-благосклонно, отколкото на всички останали, тъй като именно в изкуството на човека да изучава самия себе си, което дава и основа на всички други изследвания, можем най-отблизо да съзерцаваме съвършенството.

Това, читателю, са моите премъдри приятели, научили каквото аз не успях, сбрали знания, що в предишни времена бяха незнайни за всички люде. Един по един те склониха пред едничката ми молба; всеки в тайна от другите измисли гатанка, на която само аз и той знаем отговора, и която само друг любител на знанията ще може да разгадае. Същите тези гатанки вмъкнах из моя текст в последователност, която не разкрих никому; и единствено отговорът може да доведе до верните ми слова.