Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуэлл Йен, Томасон Дастин
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-619-X
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Въоръжени с този последен ключ, двамата приятели се гмурват в странния свят на Хипнеротомахия — свят на забравена ерудиция, странни сексуални желания и ужасяващо насилие. Но точно когато започват да осъзнават размера на своето откритие, заснеженото студентско градче е потресено: един отдавнашен изследовател на книгата е застрелян в пустите нощни зали на историческия факултет.
— Когато се върна от Флоренция — казвам аз на второкурсничката от снимката, моят вълшебен дар, — искам да те видя.
После оставям слушалката и пак поглеждам през прозореца. Тепърва ще събирам багаж, ще звъня на пътнически агенции, ще се снимам за документи. Докато започвам да осъзнавам мащабите на начинанието, хрумва ми още нещо. Нейде в един град на възраждането Пол става от леглото, гледа през прозореца и чака. На покривите гукат гълъби, в далечината звънят камбани. Седим на два различни континента, както седяхме някога на моя дюшек, и все пак сме заедно. Там, където отивам, по тавана ще има светци, богове и рояци ангели. Където и да отида, ще срещам спомени за онова, което е неподвластно на времето. Сърцето ми е птица в клетка, разперила криле с болката на очакването. В Италия слънцето изгрява.
От авторите
Самоличността на автора на „Хипнеротомахия“ остава неизяснена вече над пет века. Поради липса на категорични доказателства, учените клонят ту към римлянина Франческо Колона, ту към неговия венециански съименник, продължавайки да се борят със странния акростих „Poliam Frater Franciscus Columna Peramavit“, който понякога бива сочен като свидетелство за тайнствените намерения на автора.
Джироламо Савонарола (1452–1498) е бил едновременно почитан и хулен от гражданите на Флоренция през краткия си период като религиозен водач на града. Макар че за някои той си остава символ на духовната реформа срещу злините на своето време, други го знаят единствено като унищожител на безброй картини, скулптури и ръкописи върху кладите, с които е останал в историята.
До публикуването на „Криптата на флорентинеца“ не е открита връзка между „Хипнеротомахия“ и Савонарола.
Ричард Къри перифразира умишлено поемата на Браунинг „Андреа дел Сарто“, а по-късно и Том прави същото. Оригиналният стих на Браунинг гласи: „Аз върша туй, що другите бленуват цял живот“. Понякога Том и Пол използват в разговорите си съкратените названия на редица научни трудове, включително произведенията на Бродел и Харт; а в своя ентусиазиран преглед на флорентинската история Пол казва за флорентинските творци и интелектуалци от няколко поредни века, че са живели „по едно и също време“. Том си позволява волността да припише песента „Първият влак“ на Дюк Елингтън, вместо на Били Стрейхорн и при първата си среща с Кати да намекне, че името на поета Е. Е. Къмингс е трябвало да се пише с малки букви, макар че самият Къмингс (поне в това отношение) навярно би предпочел традиционния правопис.
Авторите поемат отговорността и за някои други художествени измислици. По традиция Голата олимпиада започва в полунощ, а не по залез-слънце, както твърди „Криптата на флорентинеца“. Джонатан Едуардс наистина е бил втори заместник-ректор на Принстън и смъртта му е описана вярно в романа, но не е въвел измислените изцяло от нас великденски церемонии. Макар че студентските клубове в Принстън провеждат всяка година свои официални празници, конкретно описаният бал на „Бръшляна“ е наша фантазия. За удобство на повествованието е изменен архитектурният план на „Бръшляна“, както и на някои други сгради.
И накрая, самото време отнесе някои забележителности на Принстън, тъй добре познати на Том и неговите приятели. Студентите от курса на Кати бяха последните, тичали голи из двора на общежитието през нощта на първия снеговалеж (макар че това стана през януари, а не през април) — университетът забрани Голата олимпиада точно преди завършването на Том през 1999 година. А любимото дърво на Кати, Мърсъровия дъб, рухна от старост на 3 март 2000 година. Все още можете да го видите във филма с Уолтър Матау „Коефициент на интелигентност“.
В почти всички други отношения се постарахме да останем колкото се може по-близо до реалната история на Италианския ренесанс и Принстън. Дълбоко сме задължени на тези две велики рожби на човешкия разум.
Й. К. и Д. Т.